Още един премиер, който прави грешка?
27 ноември 2016
След британския Брекзит и избора на Доналд Тръмп, много наблюдатели смятат, че в Италия се задава поредният тест за западните демокрации. Италианският конституционен референдум на 4 декември може да разтърси политическите пластове в Европа. Матео Ренци се надява замислената от него конституционната реформа да внесе повече стабилност в страната, в която от 1945 година насам са се сменили 63 правителства. Изворът на тази нестабилност често се оказваше блокадното поведение на италианския парламент, чиито камари досега имаха равни правомощия.
Реформата на Ренци предвижда орязване на властта на Сената. Депутатите вече няма да могат да свалят правителства и да блокират законодателни инициативи. Това означава, че правителството в бъдеще ще има по-голяма власт. Матео Ренци вече обяви, че ще подаде оставка, ако избирателите откажат да подкрепят конституционната реформа. По този начин той обвърза изхода от референдума с вот на доверие към кабинета.
Пълна блокада
Със своите 951 депутати, италианският парламент е третият по големина в света. Досегашната система на две равноправни камари дава възможност законодателните инициативи да бъдат протакани до безкрай. "Дори когато трябва да се промени само една запетайка в някой закон, е нужно одобрението и на другата камара. Италия се бори с това положение от десетилетия насам", казва политологът от университета в Рим Франко Павончело в разговор с Дойче Веле. На пръв поглед изборът, пред който са поставени италианците, изглежда лесен: с "да" се подкрепя позицията на управляващата Демократическа партия, с "не" - се гласува срещу увеличаването на властта на правителството.
"Има голяма вероятност Ренци да не успее да се задържи дълго на премиерския пост. Той превърна конституционния въпрос във въпрос за собствената си политическа съдба, а това е грешно”, казва Франко Павончело.
Самотен на върха
Последните социологически проучвания сочат, че противниците на референдума в момента са мнозинство. Успехът на референдума за Брекзит и изборът на Доналд Тръм обаче показват, че социологическите анкети понякога не отразяват действителните нагласи сред населението. Факт е все пак, че Матео Ренци е притиснат от две различни страни. Десните сили, ръководени от бившия премиер Силвио Берлускони, са против реформата. Също както и ляво-популистката партия "Движение 5 звезди".
"От стратегическа гледна точка беше грешка Ренци да превръща референдума във вот на доверие лично към него. Защото Ренци има врагове дори и в собствената си партия. Десноцентристкият лагер, радикалната левица и дори демократите - всички са против него", казва Лука Верцичели - политолог от университета в Сиена. Печалното, според него, е това, че тези сили са обединени само от едно - отхвърлянето на конституционната реформа. Ако те спечелят референдума, страната ще изпадне в нова криза, защото дори опозицията е наясно, че Италия има нужда от конституционна реформа. "Всенародното допитване е единствен по рода си шанс за промяна в Италия", допълва политологът. Лука Верцичели е обезпокоен от атаките на популистите в Италия. Той се опасява от лавинообразно увеличаване на популистките тенденции от дясно и от ляво. Верцичели твърди, че това би довело до "нов период на икономическа нестабилност". Още сега дълговете на страната възлизат на 135% от БВП.
Нова нестабилност?
Въпреки преднината, която имат противниците на референдума, почти всеки четвърти италианец все още не е взел решение как да гласува. Един от тези колебаещи се избиратели е 31-годишният Никола Б. от областта Венетия в Североизточна Италия. "Ако трябваше сега да избирам, бих гласувал с "не", казва той в разговор с Дойче Веле. Той съзнава, че има нужда от промени, но орязването на правомощията на Сената му се вижда твърде радикално.
Ренци се бори именно за гласовете на колебаещите се. А шеф на неговата кампания е небезизвестният Джим Месина, който през 2012 година ръководеше кампанията на Барак Обама. "Лагерът на Ренци се надява, че колебаещите се избиратели биха го подкрепили, за да предотвратят идването на власт на политически неопитното "Движение 5 звезди", казва политологът Франко Павончело.
Но след като са имали 63 различни правителства за около 70 години, италианците явно не се стряскат твърде много от перспективата за нова нестабилност.