Падат задръжките срещу насилието

Има ли нападения срещу бежанци в провинция Саксония-Анхалт?

Д. Бегрих: Въпросът опира до това какво взимаме за база. Ако сравняваме ситуацията с тази в съседната провинция Саксония, ще проличи, че при нас все още няма силно изразени расистки прояви. Нападенията срещу бежански домове и приюти също не са толкова многобройни. Въпреки това регистрираме все повече посегателства срещу кандидати за убежище и бежанци. Като цяло броят им нараства през втората половина на тази година.

От кои социални среди са извършителите на подобни посегателства?

Д. Бегрих: От същите среди, от които преди 20 години произлязоха най-активните участници в тогавашната вълна от расистки прояви. Този път обаче мишена не са само бежанците или мигрантите, а също и всички, които се ангажират с тях под някаква форма - доброволци, представители на църквата, политици. И това силно ни тревожи. Наблюдаваме един вид радикализация и по-лесно преминаване от вербални нападки към физическо насилие.

Как се обяснява това, че нападенията срещу домове за бежанци са особено чести в източните германски провинции?

Д. Бегрих: Две са основните причини. Едната е следствие от възпитанието и социализирането на редица поколения в бившата ГДР, със характерното за там "специфично отношение" към чужденците. А другата причина свързвам с така нареченото "поколение Хойерсверда" - това са онези млади хора от някогашната Източна Германия, които бързо схванаха, че политиците най-бързо ще им обърнат внимание, ако използват расистки методи на насилие. Сега тези хора предават опита си на своите деца. Някои от тях дори участват лично в нападенията.

Но ситуацията сега е доста по-различна, нали така?

Д. Бегрих: Да, има разлика между тогава и сега. В бившата ГДР живеехме в един обществено-политически вакуум. В смисъл, че старата държава вече си беше изпяла песента, а новата все още не се беше появила. Сега имаме съвършено различна ситуация. И точно това не разбират онези, които днес скандират "Меркел трябва да си ходи". Когато в последните дни на ГДР хората по улиците на Лайпциг и Дрезден скандираха "Ние сме народът", целта им беше да се събори един недемократичен обществен строй. Да се сравнява тогавашната протестна ситуация със сегашната - е абсурдно и неоправдано. Но действа много мобилизиращо на хората от определени среди.

А кои са хората, които подкрепят "твърдото ядро" на недоволните ?

Д. Бегрих: Всички онези, които са убедени, че пристигащите хора просто нямат място в Германия. Някои от тях реагират много остро на твърдението, че няма алтернатива на сегашната политика спрямо бежанците. На това те отвръщат, че подобна безалтернативност не съществува. Това ги прави гневни и дори агресивни. Едновременно с това наблюдаваме и процес на освобождаване от вътрешни задръжки. Бих казал, че определени кръгове напълно отказват да участват в демократичните процеси и дори оспорват тяхната легитимност. И това е истинското предизвикателство пред нашата демокрация. През последните няколко месеца в източните провинции станахме свидетели на това как неонацисти и обикновени граждани крачат рамо до рамо.

Давид Бегрих е експерт на "Заедно - мрежа за демокрация и откритост към света" - със седалище в провинция Саксония-Анхалт.