Парадоксите на исляма

„Ислямът е разлагащ се труп, който трови нашия живот както вонящата мърша“. Тези, които познават съвременната история на Турция, знаят, че думите са на най-големия реформатор в историята на страната, а и на целия ислямски свят - Кемал Ататюрк. „Бащата на турците“ е виждал в религията на пророка Мохамед една от основните причини за пълния упадък на Османската империя.

Революцията на Ататюрк

Експертът по международна сигурност Алекс Алексиев посочва, че шокиращите със смелостта си изказвания на Кемал Ататюрк за исляма не са случайни. Пренебрежението към религията е една от отличителните черти на възникналото в края на 19-ти век младотурско движение, към което се присъединява и младият Кемал Ататюрк. „Пред окупираната от победителите в Първата световна война Отоманска империя стои дилемата да се разпадне окончателно или да се реформира като национална държава на турците. Пътят на реформите минава през отстраняването на срасналия се с държавата ислям.

Крайната изостаналост и фанатизма принуждават Ататюрк да се разграничи по възможно най-резкия начин от религията, която, според него, е задушавала всякакъв прогрес в империята”, твърди политологът Алексиев и припомня, че реформите на Ататюрк за отстраняване на религията от държавната власт водят до появата на много нови свободи. „Парадоксалното е, че правата на жените в Турция не само са изравнени с тези на мъжете, но и това, че туркините получават правото да участват в избори още преди това да се случи в страна като Франция например“, казва Алексиев.

Според експертката по проблемите на балканския ислям Антонина Желязкова, Ататюрк и неговата доктрина не отричат исляма, а просто го отстраняват от пътя на реформите в организацията на светската държава, в образованието и дори в промяната на облеклото: „Истински революционер е най-точното определение за ролята на Ататюрк в историята. Той изгонва исляма от светската власт, но не по начин, който би обидил културата и традициите на турската нация. Неговите реформи водят до това, че мюсюлманските общности в страните от бившата Османска империя, в това число и в България, се оказват далеч по-изостанали, фундаменталистки и ретроградни в сравнение с промененото турско общество“, изтъква Желязкова.

Главният редактор на излизащия на български и турски седмичник „Заман“ Мехмед Юмер подчертава борбата на Ататюрк срещу ретроградния ислям в образованието: „Ататюрк обръща внимание на това, че сред ислямското население на империята грамотността е била едва 10-20%, докато сред християните – българи, гърци и арменци, тя е достигала 90%.

При пребиваването си в България като военен аташе през 1913 г. Ататюрк много харесал системата на образование в страната и я давал за пример. Той лично участвал в пропагандирането и прилагането на новата турска писменост на основата на латиницата. Наредил освен това призивите на ходжите за молитва да се озвучават на турски „за да ги разбира народът“. Ататюрк е виждал, че народът му е неук и е осъзнавал, че прогресът на страната е свързан с европейските цивилизации“, изтъква Юмер.

Съпротивата на ислямистите

Съпротивата срещу нововъведенията на основателя на модерната турска държава започва още със смъртта на Ататюрк, макар че враговете му и досега се въздържат от публични нападки. Неоосманските тенденции се засилиха особено след идването на Ердоган и неговата партия на власт, които целят да ревизират наследството на Ататюрк.

„Всъщност грижа на сегашните турски ислямисти е не толкова придържането към някакъв фундаментален ислям, колкото използването на религията като средство за достигане на политически цели и най-вече - завземането на всички власти в страната”, обобщава Юмер и заключава: „Основното противоборство в страната днес е между реформираната светска Турция и ретроградния ислямизъм“.