Парите убодоха президента

Един от големите френски парадокси е, че французите разчитат много на своята държава при формирането на обществото и управлението на икономическия живот, но нямат никакво доверие на политиците, които трябва да вършат тази работа. Мнозинството пледира за по-голямо влияние на държавата, но още по-голямо мнозинство смята онези, които трябва да упражняват това влияние, за "по-скоро корумпирани".

Колко голям е корупционният пъзел?

Романът с продължение, който от тази пролет занимава френската общественост, съдържа всички елементи, потвърждаващи този парадокс. Става дума за аферата Бетанкур, в която са замесени най-богатата жена на Франция, един министър и неговата съпруга, и която хвърля сянка върху президента Саркози.

Зловонното подозрение за пакт между политиката и парите притиска Саркози още от самото начало на управлението му: вечерта на избирането му, още преди да се появи пред привържениците си, той празнува в продължение на часове в един луксозен ресторант на Шанз-Елизе в компанията на приятели от едрия и шоу бизнеса.

В една страна, в която понятието социална справедливост все още почти се покрива с равенство, тесните, почти фамилиарни връзки на президента с някои от най-богатите хора на Франция си остават за него постоянен препъни камък. Затова много граждани виждат в аферата Бетанкур централен елемент в един голям корупционен пъзел. Вече не може да се изключи, че тази афера би могла да означава края на мечтата му за преизбиране през 2012 година.

Ако се стигне дотам, това ще бъде по негова собствена вина. Саркози зачена прекалено много реформи наведнъж, без да доведе докрай нито една от тях. Това се дължеше отчасти на обстоятелствата, свързани със световната криза, но и на самия него: хиперактивен, жаден за реклама и вездесъщ, той се изстъпваше на предния фронт на всички реформистки начинания, поемайки неизбежно отговорността за провалите и непопулярните мерки. Тъй като третира "сътрудниците си", включително министър-председателя, просто като слуги, сега Саркози напразно търси изкупителна жертва, някой, когото би могъл да уволни, за да принесе жертва на народното недоволство.

Слабостите на другите са неговата сила

Все пак има два източника, от които той може да черпи надежда. В собствената му партия няма нито един политик, който би могъл да оспори президентската му кандидатура след две години. Бившият премиер Вилпен се опитва наистина да обедини недоволните в едно ново консервативно движение, но досегашният му успех е много скромен.

Втората надежда се подхранва от най-голямата опозиционна партия. Лидерката на социалистите Обри успя наистина да внесе успокоение в партийните редици, но от него няма да остане и помен, когато отделните крила се опитат да се споразумеят върху обща програма. И най-вече не е сигурно кой ще бъде социалистическият президентски кандидат. На есен Саркози ще реформира кабинета си. Това може да се окаже последният му шанс.