Пеевски и стенограмата от 1956 година

Българският бизнес вече седмица живее като в една стенограма на Политбюро от 24 април 1956 година. На тази дата Тодор Живков се среща с актива на Държавна сигурност с едничката цел да го успокои и да му каже да не вярва на заявени в публичното пространство намерения за промени. В страната току-що е протекъл Априлският пленум, който слага начало на т.нар. десталинизация. Партията вече е определила като погрешна собствената си досегашна политика, заговорила е за изконна промяна и е взела да осъжда всичко онова, което днес определяме като репресии, култ към личността и скалъпени процеси срещу невинни хора. Но освен тези публични декларации Тодор Живков има и друго послание, заредено с точно обратния патос. Пред актива на Държавна сигурност той казва, че заявените промени изобщо няма да са дълбоки и няма да засегнат ДС: “Ще се потърси персонална отговорност за (...) [някои] извращения. Но дотам ще отиде работата. Сега цялостно обследване на органите на Държавна сигурност и МВР не вършим. Трябва другарите да бъдат спокойни (...)”.

Резултатът е известен. В следващите години България успява да удържи култа към личността, докато се прави, че го отрича; успява да поддържа репресивна политика, но без сталинския тип лагери; успява да утвърди еднопартийната система при наличието на две формално съществуващи партии.

Приликата с днешния ден

В момента протича същото усилие: да се опази начинът на управление, докато непрекъснато се декларира промяна в начина на управление. И докато се утвърждава едноличният принцип на взимане на решения за това какъв да е начинът на управление.

Днес залогът е също толкова голям. При Живков ставаше дума за осигуряване на дълготрайно управление с инструментите на една мимикрираща репресия. Борисов се бори за същата дълготрайност на управлението, но с инструментите на една мимикрираща гангстеризация.

Накратко, става дума за Пеевски. Въпросът е как да се опази този бизнес-модел, поставен под държавна протекция, поддържан с парите на ЕС и с българските данъци и осчетоводяван като в известния филм на Скорсезе? Как, ако се налага да изглежда, че държавата осъжда този модел? Справката с Тодор Живков показва как. Първо: срещни се с актива на институциите, които се чувстват застрашени (в случая - с бизнеса). Второ: увери ги, че всичко е само пушилка. И трето: обединете се, за да намерите изход от положението (да се запази моделът, но да изглежда, че се руши).

Засега премиерът прави точно това. Първо извърши цяла поредица от незаконни и необичайни действия (анулира например легитимен конкурс, за което няма правомощия) и така гарантира максималния възможен шум около внезапните си намерения. А после се срещна с видимо притеснени от събитията бизнесмени, които на излизане от разговора изглеждаха успокоени. Сега остава да разберем какъв изход от положението е бил намерен. Възможностите са две: да се раздели бизнеса на множество парчета или просто да премине в други ръце (пък макар и с подставени лица). Версията за най-обикновена нормализация на бизнеса и политиката трябва да се изключи незабавно. Защото никоя джунгла не се превръща за една нощ в небостъргач.

Портрет на бъдещия "Пеевски"

Както и да се казва бъдещият “Пеевски”, той съвсем очевидно не би могъл да повтаря грешките от образа на сегашния фаворит на властта. Депутатът от ДПС Делян Пеевски има поне два видими недостатъка - не изглежда привлекателно и е пряко обвързан с консенсусно недолюбвана партия. Тези два фактора превръщат всяка проява на Пеевски в априори неприемлива и натоварена с негативна популярност. А цялата недодяланост и оскъдност на речника му допълнително влошават нещата.

Когато през 2013 година Пеевски беше назначен за шеф на контраразузнаването и това предизвика безпрецедентно дълготрайни протести, един въпрос беше многократно задаван: щеше ли да се породи същата реакция на възмущение, ако Пеевски изглеждаше по-приемливо? Грубият намек остави този въпрос без отговор. Сега е времето той да бъде реанимиран по следния начин: ще можем ли да разпознаем модела “Пеевски”, ако той се олицетворява от достатъчно образован човек със сносни маниери, произлизащ от поносима политическа или бизнес среда? Няма много време да търсим отговора на този въпрос - по всичко личи, че властите бързат с рокадите.

Друг проблем с истинския Пеевски е концентрирането на твърде много ресурс в едни и същи ръце. Проблем, който доскоро не съществуваше - поне до 2013 година бизнесите с двойно счетоводство имаха няколко лица и значително по-слаба популярност от тази, която Пеевски пожъна с един-единствен политически скок. Колкото и да е рано за прогнози, може би е правилно да допуснем, че тази грешка няма да бъде повторена. И че псевдонимът “Пеевски” ще бъде даден на няколко лица. Това ще бъде и същинският тест за зрялост на потърпевшите граждани: ще могат ли да разпознаят нередност в механизма, без да я виждат във външния вид или в партийната принадлежност? На тест от подобен порядък бяха подложени милиони потърпевши в ерата на Живков, а времето показа, че твърде малко успяха да го издържат достойно.