3-ти май е ден на медийна свобода. Хубаво е, че има такъв ден. Нека поне веднъж в годината да отдадем дължимото на това човешко право. Медийна свобода – чудесна тема за необвързващи обещания. През останалите 364 дни от годината светът доста по-слабо се интересува от проблема. Ето само няколко примера:
За произвола се мълчи заради икономически интереси
Демократични политици от цяла Европа се надпреварват да правят реверанси към Китай. А че в тази страна не съществува медийна свобода и че независими новинарски източници като Дойче Веле и други международни медии са изцяло блокирани – това се споменава в най-добрия случай само мимоходом. И представителите на бизнеса също виждат в Китай единствено големите икономически възможности, но не и нарушаването на човешките права. А по този начин бизнесът доброволно се оставя в ръцете на властническия произвол в тази страна. Защото никой в Китай няма да излезе на улицата да протестира, когато властите тормозят чуждестранните инвеститори. В китайските медии също няма да се появи новина по темата.
Изненадващо голям брой германски и европейски политици пледират да проявяваме истинско разбиране към руския президент Владимир Путин. Най-после да вземем на сериозно неговите страхове от НАТО и ЕС. Затова пък страховете на журналистите в Русия се оказват досадна пречка, за която трябва да забравим – страховете им от произвола на властта, от физическото насилие и от убийствата. Радващ е фактът, че новият германски външен министър Хайко Маас е на друго мнение по въпроса.
В Иран също блокират Дойче Веле и много други международни медии и систематично тормозят техните кореспонденти. Почти никой вече не говори за онези 23-ма журналисти, които лежат в зловещите затвори на Революционната гвардия. Напротив, има политици, които мечтаят за сближаване с Иран. Тъкмо с този режим, който иска да унищожи Израел, който дестабилизира целия Близък изток и непрекъснато изнася тероризъм.
Кога реформите в Саудитска Арабия ще достигнат и до Раиф Бадауи?
Германските войници от повече от 15 години се намират в Афганистан, за да внесат в тази страна стабилност, свобода и мир. Независимо от това при атентата, извършен в понеделник, там загинаха 10 журналисти – терористите ги бяха атакували съвсем целенасочено.
Всички хвалят саудитския престолонаследник, който разреши на жените да шофират и отвори кината. В същото време блогърът Раиф Бадауи лежи в саудитски затвор, само защото отстояваше основното си право на свобода на словото.
Редица африкански автократи искат – а и получават – все повече помощи за развитие, докато в същото време задушават онези млади и динамични журналисти, които се опитват в предавания най-вече по частни телевизионни канали да си вършат професионално работата.
В Бангладеш и в Пакистан блогъри рискуват живота си, когато критикуват засилващия се ислямизъм. Редица дипломати се опитват да помагат, но иначе ефективната подкрепа за тези смели хора е по-скоро дефицитна.
През тази година Мексико е страна-партньор на големия Хановерски панаир. Никъде другаде по света не е толкова опасно да си журналист, колкото в Мексико – включително и поради това, че държавата не може да контролира наркокартелите. През миналата година там бяха убити 11 журналисти – повече убити колеги имаше единствено в Сирия. Крайно време е западните правителства да осъзнаят своята отговорност – та нали повечето клиенти на картелите живеят тъкмо в техните страни.
Изброяването може да продължи още дълго. И неизбежно стига до членката на НАТО Турция и държави от ЕС като Полша и Унгария. Списъкът е тъжен. И налага да се предприеме много повече от обикновените необвързващи обещания.
Какво предприемат нашите правителства?
Трябва да мерим нашите правителства и нашите политици и с този аршин: Какво правят срещу надигналата се вълна от покушения срещу медийната свобода?
Дали ясно и недвусмислено показват на диктаторите какви са нашите ценности? Готови ли са да се откажат от една или друга сделка, когато тези ценности скандално се потъпкват?
Обвързват ли отпускането на помощи за развитие със спазването на човешките права и медийната свобода в съответната държава?
Диктатори, автократи и популисти по цял свят заплашват демокрацията. Тя може да оцелее единствено ако демократите твърдо я защитават.
На днешния 3-ти май Дойче Веле има рожден ден: вече 65 години ние информираме хората по цял свят, свободно и независимо. И ще продължим и занапред да се застъпваме за медийната свобода. Ще говорим без заобикалки. Приемете това като обещание!