Плевнелиев: ''Една червена линия беше прекрачена''

Официалният повод за визитата на Плевнелиев в Лондон беше 135-годишнината от установяването на двустранни отношения между България и Великобритания. По време на посещението, което включваше аудиенция при кралица Елизабет II, лекция в мозъчния тръст „Чатъм Хаус”, откриване на бизнес форум, та дори и среща с авторката на книгите за Хари Потър, най-коментираната тема беше анексирането на Крим от Русия и санкциите, които Западът трябва да ѝ наложи - въпрос, по който и в България, и във Великобритания има разнопосочни мнения.

''Не можем да се снишаваме''

„Анексирането на Крим е незаконен и неприемлив акт“, каза Плевнелиев след срещите си с британския вицепремиер Ник Клег и външния министър Уилям Хейг. Българският президент определи действията на Русия като „атака срещу международното право“, която руши доверието и подкопава устоите на външната политика. „Една червена линия беше прекрачена“, коментира Плевнелиев.

Фактът, че българският парламент няма обща позиция за кризата в Украйна, е отстъпление от предварително поетия от партиите ангажимент, заяви президентът, след като в сряда Народното събрание не успя да се обедини около обща декларация за Украйна. Причината: огромните разминавания между основните партии - докато в ГЕРБ подкрепят остра позиция, БСП настоява за максимална сдържаност. Така по настояване на ДПС гласуването на общ текст беше отложено за неопределено време. Плевнелиев е обаче убеден, че усилията за постигане на обща позиция трябва да продължат: „Не можем да се снишаваме и да чакаме бурята да отмине, защото става въпрос за основните фундаменти на демократичната държава", заяви българският президент, който на 24 март свиква Консултативния съвет за национална сигурност по темата за рисковете от кризата в Украйна.

Мненията относно санкциите срещу Русия са разнопосочни и във Великобритания. Докато в България обаче разногласията са от политически характер, съображенията на Острова са най-вече икономически. Макар официален Лондон да настоява за „най-мощния комплекс от мерки”, по думите на Уилям Хейг, в началото на март британски медии разкриха, че правителството в Лондон явно е против налагането на търговски и финансови санкции срещу Русия. Тази позиция се дължи вероятно на факта, че Лондон е популярна дестинация за богатите руснаци, които са едни от най-големите купувачи на недвижимо имущество в британската столица, коментира в тази връзка вестник „Файненшъл таймс”. Банките на Острова също привличат огромни количества руски капитали, а 113 компании от Русия и ОНД са листвани на Лондонската борса.

"България и Румъния си остават проблем за Лондон"

Отношението към българските имигранти във Великобритания беше другата гореща тема по време на посещението на Плевнелиев в Лондон. След срещата си с британския вицепремиер Плевнелиев обяви, че до този момент няма данни за злоупотреби на български граждани с британската социална система. „Българите във Великобритания са добре образовани, адаптивни, интегрирани и допринасят за социалната система и за развитието на британската икономика“, каза българският президент и допълни, че Великобритания е поела „категоричен ангажимент“ да се спазват основните фундаменти на европейския свободен пазар и на правото на свободно придвижване.

Тъй като е лидер на Либералдемократическата партия - най-проевропейската партия във Великобритания, позицията на британския вицепремиер Ник Клег не е изненадваща. Когато през миналата година британски медии стартираха кампания срещу очаквания наплив на българи и румънци, Клег беше един от малкото политици на Острова, които открито отхвърлиха подобен вид нападки и се обявиха срещу ограничителни мерки за имигрантите. Другояче стоят нещата в консервативната партия на премиера Дейвид Къмерън, която управлява в коалиция с либералдемократите. Политически анализатор, пожелал анонимност, тъй като често консултира партията на Камерън, коментира за Дойче Веле, че „България и Румъния си остават проблем за правителството, тъй като догодина предстоят избори, а медийната кампания успя да създаде негативна представа за тях в немалка част от британското общество“.

„Не очаквайте извинение за писаното в медиите“, каза в тази връзка Плевнелиев по време на срещата си с представители на българската общност. По неофициални данни в Обединеното кралство пребивават между 100 000 и 150 000 българи, което - според президента, представлява едва 4 процента от имигрантите на Острова. Освен това българите се интегрират много по-добре от други чуждестранни общности, изтъкна Плевнелиев и посочи за пример Германия, където безработицата сред българите е 7.2%, сред германците - 7.7%, а сред другите националности - 14.4 на сто. От което следва, че „ние се справяме по-добре от германците в Германия“, коментира българският президент. Но обърна внимание и на нещо друго: „Хората, които идват тук, са млади и квалифицирани, което е добре за Великобритания, но не е добре за България“, заяви Росен Плевнелиев.