Побългаряването на Нойкьолн

Ежедневието на българските и румънските "мигранти по бедност" в Германия е пределно мрачно - матрак срещу 200 евро в стая, която се дели с още 20 души; работа срещу 4 евро на час, които с малко късмет могат и да бъдат изплатени. Въпреки това за тези хора тази ситуация е за предпочитане пред условията в родината им. Ежеседмично в Германия пристигат цели автобуси.

Стават все повече

В берлинския квартал Нойкьолн, например, се е пренесла една трета от жителите на едно румънско село. Хората пристигат с цялата си челяд, което налага откриването на нови паралелки. Това е сериозно предизвикателство за градските власти, казва общинската съветничка по образованието Франциска Гифи. "При това тенденцията е възходяща. Изобщо не вярвам, че пикът е достигнат", допълва тя.

Още повече, че мечтата за Германия е особено силна сред семействата с повече деца. Така те се надяват да им осигурят по-добро образование или просто по-добър живот. Оттам нататък притокът на хора представлява предизвикателство не само за училищата, но и за здравната система и жилищния фонд. "Имаме много работа около здравния статус на децата - за да бъдат всички те съответно имунизирани. Започнахме ваксинации по училищата, за да осигурим на децата адекватно ниво на здравна защита", посочва Франциска Гифи. Същевременно тя признава, че жилищният въпрос няма да може да бъде решен толкова бързо - просто няма достатъчно ресурс.

Междувременно в училищата в Нойкьолн са открити специални класове, в които се записват новопристигналите деца, осигурени са им допълнителни учители, които трябва да развият тяхната езикова култура. "Езикът е най-важен не само за децата, а и за родителите, които също трябва да бъдат ограмотени. Те имат нужда и от консултации, тъй като поради незнанието си често стават жертва на експлоататори", изтъква общинската съветничка.

Властите трябва да се задействат

"Мнозина изкарват пари на техен гръб - покрай прескъпите мизерни квартири или нечовешките условия на труд. Всичко това произтича оттам, че тези хора не знаят как функционира Германия. Имахме случай, в който за написването на заявка за получаване на детски надбавки били поискани 5 000 евро. А освен това било казано на майката, че докато не плати, детето ѝ няма да има право да ходи на училище", разказва Гифи.

"Така или иначе не можем да върнем хората - те са граждани на Европейския съюз", подчертава общинската съветничка. Респективно - властите трябва да се задействат и да търсят решение и на национално, и на местно ниво. Междувременно е изготвен план за действие, който чака финансиране.

Франциска Гифи се спира и на проблема с несъществуващите фирми, които пришълците регистрират, за да могат да останат в страната, да търсят работа и да получават детски надбавки. В Нойкьолн, например, фиктивните български и румънски фирми са над 3 000, но след отварянето на германския трудов пазар от началото на 2014 необходимостта да се мамят властите по този начин просто ще отпадне. Тогава ще отпаднат ограниченията за работа в Германия за българските и румънските граждани.

АГ, ДПА/Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов