Под студения гръцки душ

Преди всичко беше по-различно, оплакват се хората в македонската столица Скопие. В икономическо отношение Гърция беше образец. Сега обаче блясъкът помръкна. Това кара мнозина да мечтаят за предкапиталистическите времена: "Преди беше 10.000 пъти по-добре. Работата и заплатата бяха сигурни. Животът беше хубав, всички бяхме равни”, казва един отчаян македонец.

100.000 работни места в България са в гръцки ръце

На много места в югоизточната част на Европа протестират срещу ограниченията в социалната сфера. Хората се страхуват, че бацилът на кризата може да се прехвърли и към съседните страни, макар че целта на европейския кризисен пакет е да предотврати тъкмо това.

В Македония, но също в Албания и в други страни от Югоизточна Европа гръцките банки често имат доминираща позиция. Досега те бяха двигател на растежа в целия регион. Дали обаче ще остане така, ако от Гърция започнат да идват по-малко кредити и по-малко инвестиции?

Само в България 100.000 работни места са зависими от гръцки инвеститори, главно в строителния бранш. Световната банка предупреждава за опасност от икономически трудности, евентуален застой на стопанския растеж и по-високи дефицити в държавните бюджети вследствие на гръцкия срив.

Тази опасност изглежда повече реална, отколкото хипотетична, тъй като финансовите пазари в целия регион са зависими от Гърция. Македонският министър на финансите Зоран Ставревски е доволен от спасителния пакет за Гърция, но предупреждава за последиците от драстичните програми за икономиии, които бяха наложени на Гърция - последици, които засягат също и съседните страни. По думите на Зоран Ставревски:

"Възможните размирици и стачки в Гърция ще се отразят върху търговията. Границите евентуално ще трябва да бъдат затворени. Все пак не вярвам, че гръцки фирми ще се изтеглят от Македония и от другите съседни страни. Македония, например, е атрактивна поради ниските трудови разходи. Една шивачка в Македония, която работи 10 часа на ден, получава месечна заплата между 100 и 120 евро. В Гърция цифрите са съвсем други”, отбелязва македонският министър на финансите.

Наказани заради гърците?

Притеснения измъчват и Хърватия. Страната иска да се присъедини към ЕС колкото е възможно по-скоро. Министър-председателката Ядранка Косор се опасява обаче, че заради гръцкото фиаско критериите ще бъдат изострени. А поради това ще й се наложи да спазва стриктно бюджетна дисциплина.

От изостряне на критериите се страхуват и вече членуващите в Европейския съюз Румъния и България. Двете страни се опасяват, че могат да бъдат наказани заради гърците, макар че правят опити да изпълнят всички критерии за прием в еврозоната. Българският премиер Борисов говори дори за липса на коректност. Накратко казано: гръцката криза действа като студен душ за целия регион. Политическата несигурност нараства. Крайно време е Европа да разбере, че чрез спасителния пакет за някогашната страна-образец Гърция рисковете за икономиката все още не са отминали.

Автор: А. Майер-Файст, Б. Емануилов / Редактор: Б. Узунова