Политика на бариерите

"Европа без бариери и гранични съоръжения беше мечтата на всички онези, които започнаха процесите на европейското единение. Не бива да застрашаваме всичко това, още по-малко пък когато става дума за отвоюване на дребни тактически успехи", каза германският външен министър Гидо Вестервеле по повод предложението на министрите на вътрешните работи на Франция и Германия - Клод Геан и Ханс-Петер Фридрих - за временно връщане на граничния контрол в Шенгенското пространство.

Не само в помощ на Саркози

Все по-често се чуват и упреците от различни германски политически среди, че цялата акция е само опит да се "даде рамо" на президента Саркози за целите на неговата предизборна битка. Моментът, в който беше оповестена инициативата действително пасва добре към стратегията на френския президент. С обявеното от него намерение драстично да намали броя на мигрантите и временно да ограничи действието на Шенгенското споразумение, Саркози се бори за гласовете на дяснорадикалните избиратели. И все пак - в актуалния спор около граничния контрол става дума не просто за предизборна помощ.

Промените в арабския свят засилиха натиска над Европа. Бежанците, идващи от тези страни, попадат на първо време в средиземноморските страни-членки на ЕС. Останалите държави от Общността обаче също са принудени да реагират, защото първоприемащите ги държави не желаят сами да носят това бреме. Така например през миналото лято италианското правителство разреши на хиляди африкански бежанци да преминат в съседни европейски държави, за да принуди Европа към действия. Не бива да пропускаме и факта, че тогавашното италианско правителство съзнателно драматизираше проблема с бежанците - повече, отколкото беше необходимо. Съвсем по друг начин се държа Германия, когато прие на своя територия стотици хиляди бежанци от разпадаща се Югославия.

Накъде върви Европа?

За съжаление не съществува чудотворен механизъм, с чията помощ ЕС отведнъж да подобри социалната мизерия в повечето следреволюционни арабски държави. Това означава, че бежанците от този регион ще продължават да пристигат. А щом страните, които не граничат със Средиземно море, отказват своята помощ, Рим или Атина лесно могат да се подведат да действат на инат. Това пък бързо може да доведе дотам граничните бариери в центъра на континента отново да бъдат издигнати. Подобна политика на капсулирането обаче може да разруши не само Шенгенското споразумение, но и много повече неща в нашата обединена Европа.

АГ, ДПАД, ТС, ФО, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева