Политика от кръста надолу

Коментар на Мирела Иванова:

„Сидеров: Първанов не е политически потентен.” Из новините на сайта „Вести.бг”

Изглежда в последно време се изчерпаха възможностите за правенето на политика или на политическия език, който я назовава, обяснява или проповядва. По тази причина все по-често и съвсем урбулешката се прибягва до експресивните изразни средства и жестикулации на балканската сексуалност. Може причината да е друга, да е паднал рейтинг или най-обикновено безсилие, което поражда агресивния хъс да се покажеш по мъж и по ербап от политическите си опоненти.

Знаковите дискусии между лидерите на РЗС и „Атака”, например, открай време се водят на тая пуста хлъзгава плоскост и аргументите сякаш са извадени от коша с мръсно бельо. Сега играта изглежда съвсем загрубя, дали поради завръщането на Алексей Петров у дома, дали поради заявените политически амбиции на Първанов… Изпод всякакви дюшеци, кътани сякаш скришом до днес, изпълзяха всевъзможни компроматни хватки, кариеристични мераци и прочие прийоми за демаскиране и разгром на противника.

Всепозволеността ражда чудовища

Може пък всички средства да са позволени в политиката, стига да работят в полза на избирателите. А еротичната и порно-лексика са стока, която доста се харчи на широкия електорален битпазар. Чалга-нормите, последователно и упорито налагани в масовото съзнание, днес са подготвили благодатната почва за всяка политика, прицелена от кръста надолу.

Тук нямам предвид само набеждаванията в нетрадиционна сексуалност или полова немощ, а и безцеремонните удари на противника под кръста или в гръб. Нарушават се обаче някакви общественоприемливи граници, прекрачват се прагове, отвъд които се зъби низостта на най-отявления и просташки маскарлък. Ако някой от “подгряващите го” участници в родния политически проект си даде труда да прегледа форумите, ще види най-вече злост, мизантропия, по-малка и по-голяма бесовщина.

Другата "другост" на политическия език

Не е ли обаче политиката друго пространство все пак, различно от плътската стилистиката на силиконовите певачки или внушенията на редица телевизионни шоу програми, които имат за цел и да ни разсмиват… И какъв хумор е застъпен в повечето от тях - базираният върху балканската мачовщина и първосигналната телесност. Не е ли политиката послание отвъд клюкарника на жълто-кафявата преса и папарашкото надничане в потурите на едного и прашките на друга?

Разбира се, че Е или поне трябва да бъде, да стане, да се осъществи - и ако се опре на остроумието, то само би било за по-добро. А остроумието блика в българските недра, още го разпознаваме в тънките вицове от тоталитарно време или в днешните прочити на президентската абревиатура АБВ, която значела и “аутсайдери бълнуват власт”.

Всеки според манталитета си

Езикът на политиката и политиците не бива да се отказва от експресивния и запомнящ се изказ, и да навлиза в кухотата на клишетата. Но е длъжен да общува с нас, избирателите и гражданите уважително и ясно в посланията си - а за комуникациите от кръста надолу всеки сам ще си се погрижи, според потребностите и манталитета си, то е дело лично.

Ден след Деня на народните будители не е зле да си припомним, че все още сме съхранени като общност благодарение на езика си, на високия и многоказващ наш език, в който са ни опазили и разказали интересни и своенравни, каквито сме, националните ни книжовници и писатели.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев