Политическият живот в Афганистан през 2007 година

Помощ за самопомощ беше "вълшебната дума" в Афганистан и през тази година. Германският федералнен министър на отбраната Франц Йозеф Юнг подчертава това при всеки повод:

"Както вече казах, целта е сигурност, постигната със собствени сили. Това означава, че афганистанското правителство трябва да бъде в състояние да се грижи за сигурността."

Само че шест години след свалянето на талибаните афганистанското правителство все още не е в състояние да гарантира стабилността и мира. Нито афганистанската армия, нито полицията разполагат с достатъчно кадри и снаряжение за успешни действия срещу врага. И дори с подкрепата на 40 хиляди войници на Нато те не успяват да гарантират стабилност и сигурност дори само в столицата Кабул, да не говорим за други части на страната. Военните експерти вече се питат какъв е ефектът на в Афганистан. Още преди четири години полковник Бернхард Герц, председател на германския съюз на Бундесвера постави този въпрос:

"Питам най-вече какъв смисъл има участието на германски войници в афганистанската мисия в Кабул, след като ООН, СЩ и омиротворителните сили не съумяват да разширят възможностите за действие на правителството на Карзай извън Кабул. При това положение задачата за възстановяване на мира в страната не може да се осъществи..."

Европейският съюз трябва да засили ангажимента си

Критичното становище на Герц не се е променило и днес. Той критикува колебливата помощ, оказвана на силите за сигурност в страната. Правителството на Хамид Карзай разполага в най-добрия случай с 16 хиляди войници, а са му необходими най-малко 70 хиляди, заяви неотдавна Герц. Същевременно той даде ясно да се разбере, че работата на германското федерално правителство за възстановяването на Афганистан е незадоволителна:

"40 полицаи като инструктори в страна, която е двойно по-голяма от Федерална република Германия и в която почти няма транспортни връзки, това е просто капка в морето. Ако искаме Афганистан да развие самостоятелна структура на сигурност, а това е абсолютно необходимо, не само Европейският съюз, а и Федералната република трябва да инвестират много повече."

Влиянието на централното правителство в Кабул отслабва

Герц не е единственият, който през последните месеци настоява за повече военен и граждански ангажимент на международната общност в Афганистан. Редица генерали от Нато, на първо място американският министър на отбраната Робърт Гейтс неведнъж подчертаха, че е нужен по-голям контингент в Афганистан. Но желаното подкрепение не беше изпратено. През 2007 г. правителството в Кабул не можа да разшири силите си за сигурност. Президентът Хамид Карзай осъзнава, че процесът на изграждане на държавни структури в страната му е застрашен; неслучайно той призна:

"В Афганистан все още има някои региони, в които правителството още не е в състояние да наложи законите на страната."

Експертите изтъкват, че става въпрос не само за "някои" региони, според тях влиянието на централното правителство е отслабнало значително в много части на страната. Според една студия междувременно талибаните са засилили присъствието си в цялата страна. Активни са талибаните в южните и източни части на страната, които части се смятаха доскоро за прочистени от талибаните. Според ООН 2007 е била най-кървавата година в Афганистан през последните шест години. Само в първите десет месеца на годината са извършени сто самоубийствени атентата. Според официални данни в същия период от време при атентати, сблъсъци и въздушни нападения са загинали 5100 души, от които 600 цивилни граждани. Но това са само официалните данни, според неофициалните броят на загиналите цивилни граждани е много по-голям.

"Катастрофална за Афганистан"

- така Сима Самар, председателка на независимата афганистанска комисия за човешките права окачестви изтичащата година. Според нея 2007 г. е изправила хората в Афганистан пред огромно предизвикателство. Дадени са много жертви, главно сред гражданското население.

Реакцията на Карзай към тази критика беше незабавна, но и същевременно не такава, каквато се очакваше. Президентът призна, че правозащитниците са абсолютно прави. Карзай се възползва от случая, за да разчисти сметките си с все още властните муджахидини. Той заяви, че наред с талибаните, те също носят вина за нарушаването на човешките права в Афганистан. Разумната алтернатива обаче е не конфронтацията, а сътрудничеството с муджахините, каза Карзай. Политиката му не намери одобрение от страна на афганистанците. Обратното, все повече хора в страната смятат, че той е слаб президент, който не може да постави под контрол дори собствените си хора. Почти никой не вярва, че е в състояние да реши политическата и икономическата криза в страната. В началото на декември имаше демонстрация, участниците в нея изразиха недоволството си от правителството.

Демонстрирантите настояваха за онова, което Карзай беше обещал, но не беше изпълнил: справедливост и сигурност. През шестата година на управлението си Карзай не само е загубил подкрепата на голяма част от сънародниците си, а и тази на бившите си съюзници, муджахидините. Последните имат солидно мнозинство в парламента и през идущите месеци и години биха могли сериозно да притиснат афганистанския президент. Много от тях подържат преки връзки със супер-силата СЩ. Карзай може да разчита вече само на малцина в неговото правителство. Между тях е министърът на външните работи Ранджин Дадфар, но неговото влияние е твърде слабо, за да може да помогне на Карзай.