Положението в Афганистан

Политиците изглежда се поизсилиха на международната конференция през 2001 година като заявиха, че най-късно до юни тази година трябва да се проведат нови избори в Афганистан. Само няколко дни преди заплануваната за сряда нова конференция президентът Карзай заяви, че изборите се отлагат с три месеца. Избирателните листи още не са готови, а и сигурността не е гарантирана. Талибаните отново укрепиха позициите си. От друга страна думата в провинциите имат местните племенни вождови. Властта на централното правителство е ограничена върху столицата Кабул. Единственото, което функционира в Афганистан, са производството и търговията с наркотици. Афганистан е най-големият производител на опиум в света. Той доставя три четвърти от опиума, който се предлага на световния пазара. Печалбите от износа на наркотици възлизат на 2 милиарда долара. Парите обаче се прибират от племенните вождове. Наркотиците се произвеждат под техен контрол. Това накара останалия свят да обърне гръб на Афганистан. За щастие Европа и Америка имат интерес да се спре производството на наркотици, които се изнасят най-вече в индустриалните държави. Афганистанското правителство се бори против наркотрафика и затова разчита на обещаната му помощ за следващите 7 години в размер на 28 милиарда долара.

Чуждестранните политици заявяват, че Афганистан трябва да се грижи по-добре за уреждането на своите проблеми. Те обаче знаят, че страната не може сама да се справи с трудностите. Местните племенни вождове трябва да бъдат обезвластени и централното правителство трябва с помощта на армията и полицията да поеме контрола върху цялата страна. Афганистанското правителство е далеч от тази цел и не е изключено да се наложи НАТО да помогне за осъществяването на тези планове. САЩ междувременно засилиха частите си в Афганистан, но те се концентрират най-вече върху залавянето на Осама бин Ладен и борбата срещу Ал Каида и талибаните. Афганистанското правителство получава помощ само от международните части ИСАФ, които са под командването на НАТО. Тези части оперираха най-напред само в столицата Кабул, а сега и в Кундуш. За да се постигнат целите трябва да се даде мандат на международните части за цялата страна. Ако Западът чака докато афганистанското правителство само поеме контрола върху цялата територия на Афганистан, ще трябва да се отложат още много избори. Тогава бъдещето на Афганистан ще бъде поставено под въпрос.