Коментар на Михаел Стабенов:
Йенс Столтенберг не е за завиждане. Генералният секретар на НАТО трябва да се опита да удовлетвори интересите на всичките 29 страни в Алианса. А това не е никак лесно във времена като днешните, когато САЩ, които са основният донор на НАТО, непрестанно притискат европейските страни да повишат разходите си за отбрана.
През 2014 бе поставена следната цел: до десет години разходите за отбрана на страните-членки на Алианса да нараснат до два процента от БВП. Тя обаче се тълкува по различен начин от двете страни на океана. Германия, чиято вноска достига понастоящем малко над 1,2%, няма да постигне желаните 2%, въпреки че повишаването на разходите за отбрана е залегнало в коалиционните планове. И все пак Столтенберг може да бъде доволен след заседанието на натовските министри на отбраната. И то не само защото военните разходи в Европа са нараснали - реално с близо пет процента през миналата година.
Реформа на командните структури
По-важно е, че се отбелязва напредък по отношение на хармонизирането на командните структури на НАТО. Така например сега бе договорено да бъдат открити две нови главни квартири. Едната - в САЩ, ще има за задача да подобри снабдяването с войски и военни материали през океана. Другата - в западната част на Германия, ще трябва да се грижи за подобряването на транспорта и защитата на военните сили в Европа. Това показва, че става дума не само за повече военни разходи, а и за това как по-целесъобразно да се използват средствата.
Няма съмнение, че Алиансът трябва да отговори на променената ситуация на сигурността. 2014-та година маркира промяната. Дотогава в продължение на четвърт век Москва беше смятана вече не за враг, а за партньор. Бюджетите за отбрана бяха намалени. От 22 000-те сътрудници на НАТО, работещи в 33 командни центрове, в крайна сметка останаха по-малко от 7000 в 7 командни центъра. НАТО поставяше на преден план вече не военното сплашване в Европа, а мисиите извън региона на Алианса. Анексията на Крим през 2014, изострящите се по същото време напрежения в Източна Украйна, както и възприеманите като агресивни изяви на Русия накараха НАТО да действа. Алиансът нямаше друг избор, освен отново да заложи засилено на военното сплашване, без обаче да изключва диалога.
НАТО и Европа
Незадоволителното военно оборудване на Бундесвера бе една от ужасяващите констатации, откроили през последните години една структурна слабост. Стана ясно, че командните и планировъчните структури на НАТО трябва да обърнат по-голямо внимание на тревогите и исканията на Европа. В епохата на необходимата бърза дислокация на военни части е напълно логично центърът на командните структури да се разположи в сърцето на Стария континент - в Германия. Добре е също така, че в новата си отбранителна политика ЕС отделя място и за т.нар. "военно Шенгенско пространство". То ще осигурява безпрепятствен транспорт на войски и военен материал през шенгенските граници.
Как ще изглежда по-конкретно новият, поставен под германско ръководство, но мултинационален команден център на НАТО, тепърва ще се разбере. Може да се предположи обаче, че особена тежест ще има следният аргумент: че Германия е един от малкото партньори на НАТО, изпратили свои войници в Афганистан, Мали и други кризисни огнища. А този факт още веднъж показва, че въпросът е не само във високия размер на военните разходи, а и в целесъобразното им оползотворяване.