Помощ за самопомощ - животът на ромите в Румъния
19 ноември 2008
Австрийската дипломатка Барбара Шьопфнагел е аташе по социалните въпроси в посолството в Букурещ. От 1990 година насам тя е ангажирана с проекта си в Пробстдорф, чиято цел е да обори някои разпространени предразсъдъци спрямо ромите. Тя казва: "Нашият проект за борба срещу бедността трябва да докаже, че хората подлежат на развитие и че
ромите са готови да се развиват
Работата ни е концентрирана върху санирането на сгради със социални и обществени функции, в комбинация с обучението и допълнителното квалифициране на хората, с което ги подготвяме за пазара на труда."
В Пробстдорф, чието румънско име е Щейшариш, екипът на Удо Мюлер санира местната църква. Мюлер е дърводелец от баден-вюртембергския град Мюлхайм и е за трети път в Румъния, за втори път - в Пробстдорф, чиито жители междувременно добре познава и цени: "Имам много добър екип. През декември миналата година доизградихме тавана и една стая", разказва той.
Близо 200 семейства живеят в малката община от 800 души, от тях 85% са цигани или роми, както гордо се наричат те. Шест семейства са етнически германци, 12% са румънци. Преди да започне разширяването на училището, на мъжете без работа в селото беше предоставена възможност да изучат някаква професия. Междувременно 50 души са придобили квалификация за електротехници, дърводелци, водопроводчици или зидари. Хелмут Майерхофер, преди да се пенсионира, е бил собственик на малка фирма за ремонт на покриви в Залцбург. Сега той ръководи бригада от 6 души, които санират покрива на църквата в Щейшариш: "Това, че 20 души от селото вече могат да работят на обекта, е от голяма полза за нас. Това е и
пример за подражание
защото показва на онези, които нищо не правят, че си заслужава човек да се труди и че е хубаво, когато този труд носи плодове."
Нещо повече: експертите от чужбина преди години успели с помощта на малък трик да привлекат децата на ромите към училищните занимания. Те обявили, че онези деца, които посещават училище, два пъти в годината - за Коледа и Великден, ще получават малък подарък. И това се оказало достатъчно, защото всяко семейство си казало: моето дете също трябва да получи този подарък. Така 100% от ромските деца в момента посещават местното училище.