Порокът на публичното говорене

През отминаващата 2014 година по традиция българските политици говориха много, често безсъдържателно и твърде често с агресивен и оскърбителен език. Данни в пресата сочат, че своебразни рекордьори по заведени срещу тях съдебни искове за разпространяване на клевети и уронване на престижа на други политици са евродепутатът Николай Бареков и водачът на „Атака“ Волен Сидеров. В самия край на годината ксенофобската лексика на лидера на подкрепящия правителството Патриотичен фронт Валери Симеонов, който от парламентарната трибуна нарече ромите „озверели човекоподобни“, а ромските майки „жени с инстинкти на улични кучки“, предизвика остра обществена реакция и протести.

„Разбирам ви !“

Какви тенденциите в публичното говорене се очертаха през отминаващата година? Доц. д-р Надежда Сталянова от факултета „Славянски филологии“ в Софийския университет не прави разлика в публичния изказ с предишните години и пояснява, че българското политическо говорене продължава да заема два срещуположни полюса. „На единия се намира свръхабстрактното, свръхнаучното и свръхинтелектуализираното приказване. На другия е агресивната реч от ниския стилов регистър. Там е разположено изключително нападателното говорене от типа на Волен Сидеров и Николай Бареков, изпъстрено с обиди и нападения срещу политическия опонент, и то не с аргументи, а с оскърбителна лексика. В тази част се намира и популисткият начин на общуване от типа на премиера Бойко Борисов с неговата речева стратегия: „аз съм един от вас“, „аз съм човек от народа“, „разбирам ви“ и други подобни изрази. Между въпросните два говорни полюса обаче липсва „златната среда “, пояснясни пред ДВ лингвистката, съавторка на наскоро публикуваното изследване „Езикови портрети на български политици и журналисти“.

Високият наратив

Не по-малко любопитен за специалистите е политическият изказ, който се наблюдава при Лютви Местан. Те отчитат, че още в предишните години лидерът на ДПС е бил еталон за книжовно говорене, но в последно време много силно е вдигнал равнището на своя изказ, с което се опитва рязко да демонстрира интелектуалния си капацитет и надмощие спрямо опоненти и колеги политици. Според доц. Сталянова той обаче „голослови“ така само публично, по време на интервюта или от парламентарната трибуна. „Гледах внимателно негови документални видеоклипове, не само от предизборните тв-хроники, но и от други негови изяви. Пред избирателите си г-н Местан говори нормално, човешки“, разказва езиковедката.

Регистри и палитри на езика

Редица лингвисти смятат, че съвременното слово боледува както самото общество днес. Богатият български изказ все повече се превръща в груб, кратък, вулгарен език, подобно на мнозинството негови говорители. Как обаче младото поколение се възпитава в подобна езикова среда?

Надежда Сталянова вижда голям недостатък във факта, че днес младите българи са научени само на част от родния им език и често това дори е езикът на омразата. Те не познават функционирането на речта в различни езикови ситуации, не ползват богатството в регистрите и палитрите на своя език. „Когато някои казват, че английският, или въобще чуждиците, застрашават българския език, това не е съвсем вярно. Проблемът е, че ние не познаваме собствения си говор. Не е лошо всички да знаем чужди езици, думи и маниери, но е добре да говорим свободно на своя език“, казва преподавателката в Софийския университет.

Говорите ли „европейски“?

Интересен за българските езикови изследователи се оказва въпросът за така наречения „брюкселски новоговор“, който се определя като говорно клише на европейските депутати. Според филолозите този модел обхваща абстрактни думи, много говорене и нищо неказване, прикриване зад определени клишета. Как този вид „европейски говор“ се транспонира в българския политически език и каква е ползата от подобно лексикално взаимодействие?

Доц. Сталянова е категорична, че полза за българския език няма. Причината според нея е, че в конкретни ситуации, в които се изискват конкретни решения и отговори, българските политици много удобно са започнали да използват езика на клишетата. Изследователката е наблюдавала техни реакции на наводненията през годината, на взривовете, на други бедствия. „Излизат и започват едно безкрайно говорене с абстрактни думи, като например, как „ще впрегнем ресурсите на цялата държава“, „ще създадем работни групи“, „това ще бъде наша визия и приоритет“. Телевизиите тогава показаха обикновени пострадали хора, които казваха: „Не искаме политиците да казват нито дума повече, не желаем да ги слушаме!“. Виждаше се, че този тип политическо говорене всъщност е бягане от отговорност, криене зад думите и то не върши никаква работа. Дори повече, то по-скоро играе лоша шега на самите политици“, смята Надежда Сталянова.

Неписаната йерархия

Филоложката се възмущава когато чуе, че „по улиците били излезли голямо „количество хора“, негодува от обръщенията с частиците „бе“ и „ма“, от масовото фамилиарно говорене на „ти“ в медийното пространство. Според нея българинът не познава не само езиковия етикет, но и етикета като цяло, не осъзнава как да се държи в определена обстановка нито говорно, нито като облекло или поведение. „Йерархичната структура на обществото все още ни е непозната. Към интелектуалец или човек на по-висок ранг в неписаната обществена йерархия да се обръщаш на „ти“ за мен е обикновена липса на възпитание“, обобщава доц. Надежа Сталянова.