Последната "поръчка" на премиера

От изказването на премиера така и не се разбра какво точно е поръчал той на двете германски фондации "Конрад Аденауер" и "Ханс Зайдел" – дали да пишат българския медиен закон или просто да организират кръгли маси с участие на експерти, които да подпомогнат родното законотворчество. Допустима ли е изобщо подобна поръчка и има ли въобще България нужда от закон за печата?

"Провокирани от създалото се в края на миналата година напрежение на пазара (най-вече) на печатните медии, което в дългосрочен план води и до влошаване на качеството им, ние искахме да създадем платформа, върху която издатели, главни редактори, журналисти, медийни експерти да могат да обменят мнения и позиции за решаване на проблемите в бранша и да се сондират мнения дали евентуален закон за печата може да помогне. Но ние не пишем медиен закон" - така Деница Желева, координаторка на проектите на Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" в София, коментира темата.

По германски образец

Според нея подходящ пример за България в областта на медийните регулации би могъл да бъде приетият през 1993 година Закон за печатните медии на източногерманската провинция Бранденбург, който бе представен от германския професор по медийно право Йоханес Веберлинг в рамките на кръглата маса през март. Той е изключително стегнат – събран е в 6 страници и регулира единствено техническите аспекти на списването и разпространението на печата, но не и съдържанието му. В него се изисква издателите да обнародват поне веднъж годишно публицистичните норми, към които трябва да се придържат авторите в изданието, както и да обозначават ясно платените публикациии . "Никой редактор не може да бъде принуден да публикува като свое собствено мнение теза, която не споделя. Отказът на редактора не може да поражда неблагоприятни за него последици. Това не отменя задължението му за коректност”, пише още в бранденбургския закон.

"Искам да защитя колегите ми от германските политически фондации. Повече от сигурно е, че фондациите "Конрад Аденауер" и "Ханс Зайдел" няма да напишат българския медиен закон, независимо от молбата на премиера Борисов. Германските политически фондации обаче с охота ще стимулират и насърчават обществените дискусии – например за това дали изобщо България има нужда от медиен закон, както и за проблемите пред свободата на медиите в страната. Германските фондации отдавна осигуряват експерти и достъп до всички медийни закони – в Германия всяка провинция си има свой закон за печата", коментира премиерската "поръчка" Аспарух Панов, който координира дейността на либералната фондация "Фридрих Науман" в България.

Обществената дискусия е по-важна от закон!

"Щеше ми се не нашият премиер да иска да му напишат медиен закон, а да изрази желание да стимулира обществена дискусия, която предхожда подобно законотворчество. Аз лично смятам, че България няма нужда от такъв закон. Първо, в страната няма необходимата политическа култура, с която да се създаде подобен сборник от правила, които ще се спазват и най-вече няма постоянно да се променят. Очевидно е, че в българските условия такъв деликатен закон ще бъде променян по няколко пъти при всяка смяна на мнозинството в Народното събрание", казва Панов. Според него в случая е по-важно да се спазват етичните кодекси на българските журналисти и издатели. "А освен това какъв смисъл би имал медиен закон в България при цялата неяснота на собствеността на медиите в страната? Първостепенно в случая е изграждането на нужната политическа култура, която да закриля свободата на медиите, а след това можем да помислим за тяхната регулация", казва още координаторът на фондация "Фридрих Науман" в България.

Автор: Н. Цеков, Редактор: М. Илчева