Потапянето на лодки не решава проблема!

ЕС явно насериозно е решил да осъществи авантюристичния си план за военна операция срещу трафикантите на хора в Либия. По време на срещата на НАТО в Анталия, върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини обясни на доста удивените външни министри, как смята с оръдия да обстрелва лодките на каналджиите. Ако ООН и враждуващите помежду си правителства в Либия одобрят тези планове, ЕС още през юни ще започне изграждането на военен флот, който да потапя корабите на трафикантите в либийска акватория, или да ги открива и унищожава още на сушата.

Бившата италианска външна министърка Федерика Могерини, която сега е върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността, е поставена под силен натиск от страна на правителството в Рим. Италия иска най-сетне да се предприеме нещо срещу наплива на бежанци през Средиземно море. След тежката бежанска трагедия с над 800 загинали през април, европейските държавни и правителствени ръководители решиха да обсъдят опцията за евентуална военна операция в Средиземно море. Всъщност те не бяха подготвени за толкова светкавична и така радикална реакция. Особено правителството в Берлин, което сега се опитва задклисно да удари спирачката на този проект. И с право.

Остават много открити въпроси

Защото има безброй неизяснени въпроси: например - кой ще определя коя лодка е трафикантска, и коя - не? Дали наистина ще бъдат заловени босовете на престъпните банди, или в мрежата ще попадат само дребните риби? Как ще се гарантира спазването на правовите принципи в наказателните процеси? Дали няма да загиват и невинни хора, щом като европейските войски ще атакват и либийска територия? Ще може ли ЕС да се опазва от евентални ответни акции на трафикантите на хора? В крайна сметка се знае, че повечето банди, действащи в Либия, са тясно свързани с най-различни тежковъоръжени милиции. При това в случая няма да става дума за акция като тази срещу пиратите в Сомалия, където корабите на мисията "Атланта" имаха категорично военно превъзходство над противника.

И най-важният въпрос: Може ли една военна операция да реши драмата с бежанците? Отговорът е: категорично не! Хората, които вече няма да могат да бягат по море към Европа, ще бъдат принудени да водят жалко съществувание в Либия. След известно време мигрантите и каналджиите ще потърсят други маршрути. През Турция? Или, може би, през Тунис?

ЕС е длъжен първо да реши вътрешния си спор за приемането на бежанци и мигранти на квотен принцип. А споровете по тази тема тепърва предстоят. Някои държави дори свързват абсурдната военна операция с дискусията за квотния принцип: "Ние ще дадем съгласието си за военни атаки срещу каналджиите, само ако се въведе квотен принцип за по-справедливо разпределяне на бежанците, казват те. Това обаче би превърнало корабокрушенците в заложници на един политически пазарлък, което е чиста проба цинизъм!

Борбата срещу трафикантите не може да се води по този начин

Няма съмнение, че престъпният бизнес на трафикантите трябва да бъда спрян. Само че това няма да стане с потапяне на лодки, а само с осигуряването на легални възможности за миграция към Европа! Само тогава няма да има нужда от услугите на престъпниците. А и така често обещаваното сътрудничество на Европа със страните, откъдето пристигат най-много бежанци, все още си остава само пожелание. Причините, които карат хората да бягат от родните си страни, продължават да съществуват.

Великобритания, Унгария, Словакия и други държави категорично отказват да приемат повече бежанци. Така обаче трудно може да се стигне до спешно необходимия обрат в политиката на ЕС за бежанците. Ако ЕС сега наистина заложи на военната карта, той ще подсили позициите на хардлайнерите. Те и бездруго искат Европа да се барикадира изцяло по австралийски образец.

Дори ако Съветът за сигурност на ООН, т.е. и Русия, и Китай, дадат одобрение за европейската военна мисия, ЕС ще трябва да чака разрешение от либийските власти. А това може да се окаже най-големият препъни-камък пред плановете на Могерини. В Либия на практика няма истински действащо правителство. Поне частична заслуга за тамошния хаос имаха и добрите намерения на НАТО да прекрати братоубийствената война. В резултат на тази намеса обаче, страната затъна още по-дълбоко в насилието. Една нова европейска военна мисия няма да допринесе за стабилизирането й. С оглед на трудно предвидимите последици за бежанците, а и за самата Либия, би било най-добре ЕС да не се захваща с подобни дела!