Поуката от последната заложническа драма в Афганистан

На преден план е облекчението, и това е повече от разбираемо. Бременната Кристина М. бе освободена само 36 часа след отвличането й. За щастие благоприятен изход на един случай, който имаше потенциала да се превърне в истинска драма. Но наред с радостта заради Хепи-енда, на повърхността изплуват и множество тревожни въпроси. Става ли дума за случайно попадение на афганистанските сили за сигурност, или по-скоро за свидетелство за неподозиран до този момент професионализъм? Основателно ли е опасението, че с оглед на зачестилите покушения срещу германци в Афганистан, те се превръщат в централна мишена за афганистанските бунтовници? Кои са поуките, които ще извлекат действащи в страната хуманитарни организации? Ще продължат ли те работата си в подножието на Хиндукуш, и ако да, то при какви условия?

Без съмнение – бързото освобождаване на германската заложничка поизглади реномето на афганистанските полиция и тайни служби. Факт е обаче, че бързите им действия се дължат на една случайност. Един от похитителите отвежда неволно полицията до скривалището в западната част на афганистанската столица Кабул. Че при среднощната полицейска акция всичко преминава без усложнения, е по-скоро изключение. Затова пък е симптоматично убийството на един таксиметров шофьор, застрелян по грешка от полицейски служители при преследването на похитителите непосредствено след отвличането на германката.

Опасението, че германците се превръщат бавно, но сигурно в основен обект на покушения в Афганистан, е разбираемо с оглед на зачестилите напоследък случаи. Разбираемо, но същевременно погрешно. Германците в Афганистан не са по-застрашени от всички останали чужденци, също от афганистанското население. Зачестилите случаи на покушения срещу германци не бива да се интерпретират като целенасочени нападения срещу една нация, те са по-скоро свидетелство за влошаващото се положение със сигурността в Афганистан.

А това затруднява неимоверно работата на многобройните действащи в страната неправителствени организации, без обаче да я прави невъзможна. Естествено те са принудени да работят при все по-строги мерки за сигурност, много по-бдително и предпазливо. Но не бива да се премълчава и факта, че някои от германците, станали жертва на насилие в Афганистан през последните 10 месеца, носят известна отговорност за случилото им се, заради лекомислените и прекалено наивните си действия.

Важно сега за Германия е да не се действа под влиянието на страха от увеличаване на опасността за германците в Афганистан, това важи както за политиката, така и за обществеността и неправителствените организации. Страхът и паниката са опасни спътници. А и който се оттегли от Афганистан, повлиян именно от този страх, ще заличи следите, оставени с толкова много усилия. От това ще пострада най-много афганистанското население, а престъпните групировки ще извлекат полза.