По-добрите места за живеене

Преди две години и в България се разгърна инициативата „Подари книга за Коледа“, защото вероятно тъкмо по това време бяхме окончателно сполетяни от усещането, че е достигнато дъното на невежеството и необразоваността, че четящите хора изчезват, а заедно с тях и книгите.

И без патетики и празнични очила се вижда, че днес картината е друга, различна. Книгата не само като подарък и четенето не само като кампанийно събитие започват да заемат все повече място сред високите ценности на българите. За първи път го осъзнах покрай разказа на една библиотекарка, с която често разговарям: тя беще щастливо изтощена от многото работа и го изрази с думите: „Прилича на полудяване: рафтовете направо се опразниха преди празниците. Добре, че следват няколко почивни дни“.

Малко добри новини

Осезаем знак на промяната са и панаирите на книгата в НДК: огромно присъствие не само на издателства, но и на читатели с интереси, на информирани млади хора, които целенасочено търсят заглавия, проявяват духовно любопитство, купуват книги. В рамките на панаира за втори път успешно се провежда и международен литературен фестивал, а редом с неговата сцена в началото на декември "отварят" и още десетки други литературни сцени, вече с отгледана и подготвена публика.

Площад „Славейков“ напълно се предаде в амбицията си да бъде „най-голямата книжарница под открито небе“. Красивата му и вдъхновена екзотика от първите години на промяната съвсем се стопи и изчезна, а книгите намериха истинските си, уютни домове: книжарски вериги и отделни книжарници опасват центровете на големите български градове, очакваме да „запълзят“ и към по-малките населени места. Иска ми се да спомена имената на две малки и препълнени с дух книжарнички в София, почти митологични местенца, в чиято приповдигната теснотия може да се намери всяка книга: „Български книжици“ и „Нисим“.

Четенето е вече и мода

Трудно е да се сподели простичко радостта от факта, че четенето очевидно вече е мода сред най-младите хора: парадоксално, но тъкмо интернет, който бе посочван като основна заплаха, враг номер едно на книгата и четенето, зарази младите със страст към книгите, към споделянето на прочетеното във Фейсбук, породи инициативи като „Още три хубави стихотворения“ или „Десет любими нови български книги“ и предостави шарен избор от имена на автори: от Бегбеде до Августин Господинов. Може и да изглежда наивно или еклектично от „висотата“ на вечното ни черногледо мърморене, но няма как да не признаем, че е налице своеобразен книжовен подем. Или пък водовъртеж, породен от натрупването на множество лични и институционални усилия, от търсенето на индивидуални и общи изходи от усещането за безпросветност и безизходица.

Книгите се завръщат в живота на българина - вероятно и поради това, че те са „по-добрите места за живеене“. Разбира се, съществува и друг прочит, а именно, че както по времето на късния социализъм добрата литература и нейните читатели представляваха единствената опозиционна партия, така и днес интелигентните читатели, сдвоени с книгите, са онази новосформираща се общност, способна да противостои на бездарното и скандално в арогантните си проявления настояще.