По местата, готови, край!

Излизането в пенсия е невралгичен, тежък момент - от една страна, човек предвкусва сладостта на свободното време, но от друга и горчилката на онова, което му предстои. Страхува се от неизвестността: какво ли ще запълва пълноценно ежедневието му след десетилетия трудов живот? Стартът в този друг епизод от живота създава, с други думи, неуют и усещане, че става излишен и всичко е свършило.

Експертите препоръчват

Най-добре е човек да започне да се подготвя за пенсионерството по-отрано, съветва Готфрид Грайф, професор по трудова и организационна психология. Той знае за какво говори, защото самият вече е пенсионер. Кандидат-пенсионерът трябва, според него, си изясни някои въпроси, да очертае, тъй да се каже, координатите на бъдещото си житие-битие. Полезно за подготовката е да се попита: Какво винаги съм искал да правя? Имам ли верни и добри приятели? Какви ще са задачите ми в семейството?

Който няма здрава опора извън семейството и работата, ще има трудности да се пригоди към пенсионерския живот, казва психоложката Урсула Щаудингер от Бременския университе. Ако е имал контакти само с колегите си в службата, пенсионерът ще се чувства доста изолиран, ще му липсва привичното преди общуване. Тази комуникационна празнина не бива обаче да се превръща в бреме за семейството му. Пенсионира ли се единият от партньорите, съпружеската двойка може да прекарва повече време заедно, а това също крие и конфликтен заряд. Ето защо е добре пенсионерът да поеме семейни задачи, за които преди се е грижел другият партньор. Двамата трябва да си правят взаимни отстъпки, за да се пригодят постепенно към новата ситуация.

Добрата форма е всичко!

Като пенсионер можете да се включите в някоя група, която се занимава редовно със спорт. Фитнес-центровете отдавна вече откриха по-възрастните като целева група, посочва професор Грайф. Демографският поврат и недостигът на квалифицирана работна ръка значително подобряват шансовете на пенсионера да си намери интересна трудова дейност, смята психоложката Урсула Щаудингер. В някои германски градове например се ползват услугите на така наречените "професионални старейшини" - с богатия си опит те помагат на по-младите си колеги да навлязат в професията и да стъпят на крака. Предлагат се и специални менторски програми за жени - по-възрастната, вече пенсионирана колежка предава богатия си професионален опит на по-млада колежка и я упътва в кариерата.

"Краят" може, с други думи, да бъде добре оползотворен!