Правата на другите

Коментар на Антоанета Пунчева:

Синът ми живее отдавна в чужбина – в интернет. Отвреме-навреме го моля да се върне, да не прекрачва границите, да си почива повече. Съгласява се, но изкарва, без сам да съзнава това, още няколко часа пред монитора. Скарваме се. Ти пък гледаш телевизия, отговаря презрително той в опит да ме уязви.

Всъщност, аз съм за разумно ползване на компютъра, за малко повече истински дървета или ферми; за музиката на живо, за книгите, за филмите – на кино; за повече лични преживявания, ако щете. Но не си представям, че тези млади (и не само) хора, които общуват в мрежата, без значение къде точно пребивават физически, могат вече да заживеят по друг начин.

Нещо повече, смятам че наличието на интернет е необходимо и задължително, жизнено важно условие, за да се живее в България. Обратното, в най-добрия случай, би означавало безкрайно пребиваване в света на задушните провинциални нрави и лъжи от българските битови комедии на 80-те. Не им пожелавам такъв живот.

Виртуален ред и реален безпорядък

Зад паравана на няколко горещи теми като бюджета и „реформата” в здравеопазването подмолно взе да набира сила и скорост поредната предизборна кампания. Краткосрочните предизборни цели често са заплаха за съществените реформи в страната и за дългосрочния й просперитет.

Една от тези бързи сметки е намерението на временната комисия по изработване на изборен кодекс да въведе ред в мрежата. Електронните вестници, сайтове на печатни издания, ефирни медии и информационни агенции ще носят отговорност, ако някой – през тях – обижда или клевети българските политици. Глобата, по предварителни сведения, ще е 3 000 лева. Личните блогове, сайтове и т.н. няма да бъдат обект на преследване от държавата. Регулацията обхваща месеца преди самите избори.

„В случая държавата просто иска да размаха превантивно пръст на медиите, и то най-вече на авторитетните, посещавани, смислени и влиятелни сайтове. Именно тези медии ще бъдат изправени пред дилемата – да ограничат свободата на словото (на форумците си) или да плащат солени глоби заради чувствителни политици. И няма да имат печеливш ход”, коментира в. „Сега”.

Четящи vs. алитерати?

Тази, втората дума всички я знаят от кръстословиците. Полицейската атака срещу виртуалната библиотека chitanka.info предизвика силен отзвук през седмицата и антагонистични групи. Този път антимафиотите не удариха сървър за разпространение на холивудски блокбастъри, а сайт, определящ се като "универсална електронна библиотека". Преди да спре, библиотеката е набрала над 16 000 заглавия, достъпът е безплатен. Пиратската библиотека се криела в печатница, а сървърът бил качен на покрива на обществена сграда. На другия ден след спирането му сайтът възкръсна под закачливото име chitanka.gdbop.bg.

В „България горят книги” , „Цветанов, чувал ли си за Бредбъри” бяха само някои от заглавията в интернет, които изразяваха отношението на юзърите към намесата на властта. Впрочем, в основата на акцията стои сигнал от книгоиздатели, книготърговци и преводачи. Според официалното полицейско съобщение, групата, която този път остана без прякор, е ощетила държавата с милиони левове.

Виктор Любенов, създател на онлайн библиотеката bezmonitor.com, каза пред бТВ: „За незрящите хора тези библиотеки са почти единствената им възможност да четат, защото книгите с брайлово писмо и аудиокасетите са скъпи и редки. Напредването на технологиите е довело до създаването на синтезатор на звук, който чете от екрана и възпроизвежда с глас написаното.” През 2005 г. Любенов е бил награден от Министерството на културата за неговата библиотека, а две години по-късно – принуден от МВР да свали съдържанието в нея. Има и още аргументи „за”: тези сайтове подсещат за автори, забравяни с десетилетия; никой не чете огромни издания онлайн, това е само повод да си купиш една нова книга.

Според защитниците на сайта законът в България позволява да се качват книги онлайн, ако това се прави с некомерсиална цел. Chitanka.info би била библиотека, ако авторските права бяха уредени – ако се държат от създателите на сайта, или ако са изтекли, контрират от ГДБОП.

Свобода или скука
„Защо съм щастлив от факта, че затвориха една библиотека? Искам само да обясня защо, мамка му, се чувствам доволен от факта, че отново има пречка за свободния читател, т.е. за читателя, който търси свободата. Искам да окуража и вдъхна оптимизъм на всеки, който приема книгата като от един от най-силните проводници на свободата, най-вече със свойството да е носител на инакомислие. Щастлив съм от факта, че отново нещо събра и читатели, и автори, като провокира тяхната гневност, този път не с ниската цена на писателския труд, а с правото му да съществува в едно общество, задъхано от проблемите на битието.”

Нещо симпатично има в това мнение на човек от форумите, който всъщност разказва за концертите на голямата метъл четворка в София. След това част от звездите отишли в чалга клуб, от което привържениците на рока във всичките му разновидности направо ги втриса. А един от идолите на поп-фолка и любовта към себеподобните си – Азис, публично се обявяви срещу гей-парада в София, който пък е подкрепян от една консервативна партия; от посолства, ЕК, правозащитни организации. Кристина Николова, член на организационния комитет на парада, казва пред медиите: “Не става въпрос за демонстриране на сексуалност, а за битка за човешки права.”

Да, всъщност през цялото време става дума точно за това – за повече човешки и граждански права, но представителите на различните групи не се чуваме, не се изслушваме.

Нека правозащитните организации включат и групата на читателите в своите доклади и акции. Тя е деликатен и застрашен вид.