Правото да си атеист в католическа Испания

Луис Вега съчетава в себе си две на пръв поглед самоизключващи се категории: той е испанец и атеист. И сякаш шокът от това не е достатъчен, ами от скоро Луис Вега проповядва дори открито своя атеизъм по мадридските улици. Революция в нравите? Или проява на съществуващата в тази страна демокрация?

Луис Вега членува в съюза на мадридските атеисти и те настояват за едно: католическата църква трябва да престане да доминира всекидневието на испанците.

Искаме живот без религия

"В Испания винаги е имало страх от това, да кажеш нещо срещу католическата църква, само че хората проявяват все по-голям интерес към едно общество, което не е религиозно и е плуралистично", обяснява Луис Вега.

В този дух е и рекламната кампания на атеистите. "Може би няма Господ. Престани да се тревожиш и се наслаждавай на живота", пише на някои от градските автобуси в Мадрид. Безбожието се вози по улиците на испанската столица от две седмици насам и често обира ругатни: кампанията на атеистите е безсмислена, дори идиотска, казват някои. Има обаче и по-умерени гласове като този: "Разбира се, този надпис е странен. Досега такова нещо в Испания не е имало", казва пешеходец при вида на атеисткия автобус.

На война като на война

Отскоро в южен Мадрид се движат автобуси с надпис: "Господ съществува. Наслаждавай се на живота чрез Исус Христос", гласи отговорът на католическата църква. Така битката за Бога завладя задръстените улици на Мадрид. Инициатор на градските автобуси с религиозни надписи е пастор Пако Рубиалес: "Помислихме си, че след като атеистите използват всяко средство, за да кажат, че Господ може би не съществува, защо ние, които вярваме в Христос, да не кажем на хората: наслаждавайте се на живота чрез него!", казва самоуверено пасторът.

Спорът за смисъла и безсмислието на религията завладя Испания така както никога досега. Броят на строго религиозните испанци намалява непрекъснато. За мнозина властта на католическата църква в страната е прекалено голяма. Никой не вярва, че автобусната кампания на атеистите би могла да промени нещо в това отношение, но тя поне е израз на онова, с което испанското общество иначе се гордее: свободата на словото.