Преговорите за Косово са в задънена улица още в самото им начало

Ако има политическа мисия, за която би могло да се каже, че е в задънена улица още в самото си начало, то това е новият кръг преговори за бъдещия статут на отцепилата се сръбска провинция Косово. Дори и най-големите идеалисти и оптимисти не се надяват, че сърби и албанци ще се окажат изведнъж в състояние да намерят решение за този проблем на века. Историческият опит и многото провалили се опити за постигане на компромис подсилват това опасение.

Липсата на готовност за компромиси постави началото на натовската война срещу Сърбия през 1999-та година. Безуспешни и в крайна смета безсмислени се оказаха и преговорите във Виена, които пратеникът на ООН за Косово Марти Ахтисаари преустанови през февруари тази година, след като осъзна, че противно на очакванията и надеждите му изход от ситуацията няма.

Косовският въпрос явно не може да бъде решен по пътя на дипломацията, колкото и умела да е тя. Независимо дали преговорите продължат 120 дни, 2 или 20 години, постигането на компромис между сърби и албанци е така немислимо, както и отличаването на Осама бин Ладен с Нобелова награда за мир. Косовският възел може да бъде развързан единствено посредством смело решение от страна на Запада, като например наблюдавана независимост на отцепилата се сръбска провинция.

Започналият нов кръг преговори за бъдещия статут на Косово надали ще изведе до тази възможност, което се дължи най-вече на деструктивното влияние на Русия. Президентът Владимир Путин е на страната на Сърбия и отказа да гласува в Съвета за сигурност в полза на разумния план на Марти Ахтисаари, предвиждащ именно международно контролирана независимост за областта при гарантиране на правата на сръбското малцинство. Откакто започна да демонстрира сила на световната политическа сцена, Русия, борейки се за влияние, използва всяка една възможност, за да се противопостави на САЩ – в ущърб на целия балкански регион.

Русия е на мнение, че международното право е на нейна страна. Би било безпрецедентен случай, ако на едно демократично избрано правителство бъде отнета голяма част от територията на страната му, гласи руската позиция, като се позовава на основния принцип на международното право, гарантиращ спазването на териториалната цялост на една държава. Действително, ако се съблюдава Хартата на ООН, границите на Сърбия не може да се променят и Косово не може да се отдели. А и ако се стигне до независимост на областта, това би било първия случай на ново разпределение границите на Балканите след разпадането на биша Югославия. Още повече като се има предвид, че за разлика от Хърватия, Македония, Словения и Босна, Косово никога не е било със статута на отделна република. Въпреки всички тези аргумунти, на принципа за териториална цялост може да бъде противопоставено правото на народите на самоопределение, също заложено в Хартата на ООН. Косовските албанци, представляващи почти 90 процента от населението на Косово и подлагани дълги години на преследвания от страна на сърбите, няма да пропуснат възможността да се възползват от това свое право.

Тази дилема, залегнала в международното право, ще бъде определяща в новия кръг преговори за Косово. Русия заема позицията, че държавният суверенитет е по-важен от суверенитета на отделни хора, а Косово, което от 1999-та година е на практика независимо, няма да се поколебае да се възползва от подкрепата на САЩ, за да обяви още до края на тази година независимостта си. Поставяйки на везна плюсовете и минусите, се стига до извода, че най-доброто решение за Косово би било, ако и ЕС се реши най-сетне да подкрепи суверенитета на областта.