Предизборен „ринг свободен”!

Двамата основни участници в изборния боксов мач за премиерската купа – сегашният министър-председател и столичният кмет започнаха подгряването на публиката още през октомври миналата година, когато Сергей Станишев, тогава в битността си на председател на Висшия съвет на БСП, изпрати покана до лидера на партията ГЕРБ Бойко Борисов за публичен диспут.

Разминаване между намерения и реалност

Според идеята на инициатора, спорът трябваше да обхваща перспективите за развитие и бъдещето на България, а целта беше гражданите да придобият реална представа за „философията и визията” на лидерите на двете „най-влиятелни политически формации” в страната. Отговорът на Борисов в неговия характерен стил тогава беше, че не е сигурен как ще реагира, ако диспутът започне примерно с използваната вече от Станишев реплика „Здравей, циркаджийо” и въобще как би завършил подобен дебат.

Точно шест месеца по-късно ситуацията се повтори с малки изменения в разменените реплики, като на гневните думи на Борисов, изречени в студената неделна вечер пред Министерския съвет, че премиерът е „страхливец”, че неговите хора правят „селски номера” и че той сравнява правителствената сграда с „улицата”, другата страна отговори, че поведението на кмета било „истерично”, „неадекватно” и „първосигнално”. Както се очакваше на изборния боксов мач по ринга хвърчаха кръв и избити зъби, а от тежките политически удари имаше счупени ребра и тежки синини - за удоволствие на местната озверяла публика и за удивление на онези, които наблюдаваха политическото дерби от чужбина.

Каква е ползата от всичко това?

С какво ефектните словесни крошета и ъперкъти между двамата политически боксьори помагат на хората да оцелеят в икономическата криза? Как фиксираното съзнание на биещите се върху нанасянето на по-унищожителен удар срещу противника решава проблемите с корупцията, организираната престъпност и тежките социални проблеми на страната? Ще може ли нокдаунът на единия или другия противник да разблокира финансовите залагания на Брюксел за най-бедната и недоволна от битието си членка на ЕС? По какъв начин юмручният дуел между политическите лица на наистина двете най-популярни в момента политически формации демонстрира техните намерения за управленски действия през следващите четири години, когато предстои да се оправя стопанската разруха след кризата?

Всъщност в еуфорията около „кървавия” властови двубой в България подобни въпроси са неадекватни и до голяма степен дори излишни. Голямото „риалити шоу” на боксьорите-политици бе излъчено и избирателите със сигурност бяха подготвени за него. С гроздовата и тънкото мезенце пред телевизора. Както диктуват историческите сеирджийски традиции в местните географски ширини.