Преди референдума за обединението на остров Кипър
19 април 2004
Още преди темата да придобие острота преговорите вече бяха счетени за умряла работа. Миналата есен генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви, че повече няма да се занимава с тази тема, защото участниците явно не желаят да постигнат решение.
Това, че Анан отново се зае с въпроса, до голяма степен се дължи на майсторските маневри на президента Тасос Пападопулос. Той дори отправи такава молба към Кофи Анан, във всеки случай след като лидера на кипърските турци Рауф Денкташ направи поврат. Денкташ обаче не промени мнението си по своя воля, а под натиск от турското правителство, което не искаше да застраши изгледите си за приемане в ЕС с блокада по кипърския въпрос.
Както потвърди дипломатически източник в кипърското гръцко външно министерство тази промяна е настъпила съвсем неочаквано. Според бившия кипърски президент Георге Василиу на преговорите в швейцарското градче Бюргенщощ е била направена само тактическа туска маневра.
”В Бюргенщок настъпи часът на истината. Онези, които се борят срещу плана на Анан от страна на кипърските гърци, са по принцип против идеята за федерация. Досега те можеха да се прикриват задбезкомпромисното отношение на турското правителство и нямаше нужда да дават никому отчет, че всъщност са против федерацията. Сега обаче всичко се промени, когато те се видяха принудени да променят позицията си поради желанието на Турция да влезе в ЕС. ”
На 24 март в Бюргенщок, недалеч от Люцерн докато кипърските турци и турската страна разпространиха конкретни предложения, от страна на кипърските гърци имаше само една декларация от 50 страници по плана на Анан, който обхваща 9 хиляди страници. Междувременно сред общността на кипърските гърци беше създадено впечатлението, че кипърските турци са получили всичко, което искат. Как се е създало това впечатление обяснява Дидие Пфиртер, диплъматът, изработил плана на Анан от страна на ООН.
”Ние разпространихме на 29 март в Бюргенщок компромисно предложение, по което по наша представа страните можеха да се споразумеят. Това беше документ по който да се водят преговори и не беше предназначен за широката общественост. От страна на кипърските гърци обаче този документ беше представен в много негативна светлина и то още преди те да са имали време да го прочетат. После от тях той беше разпространен селективно сред обществеността.”
Същото се повтори на 31 март, последния ден от провалилите се преговори в Швейцария. В 12.30 про обед беше разпространено окончателното предложение на Кофи Анан. Само няколко часа по-късно без изобщо преди това да информира членовете на кипърската гръцка делегация говорител на президента Пападопулос разкритикува, че позицийте на страната не били отчетени, докато Анкара напълно наложила исканията си. Това впечателние се подсили на другия ден от турския печат, който говори в еуфория за една ”Турска победа” по кипърския въпрос.
Как може да се оцени радостта на Турция от резултатите на преговорите в Бюргенщок? Дали това не е достатъчно недвусмислено? Според дипломата Дидие Пфиртер не е така и няма нищо общо с логиката на победата или поражението, а е въпрос на гледище:
”Турция и кипърските турски политици просто решиха, че този път имат сериозно отношение и искат да приемат решението и, че искат да помогнат това решение да бъде наложено вътрешнополитически. Затова те съзнателно изтънаха положителните аспекти за тяхната страна, докато от страна на кипърските гърци от самото начало на този кръг на преговорите се чувстваше известно нежелание. Освен това се задаваше въпроса – защо това трябва да стане сега, когато вече сме на път да влезем в ЕС? ”