Преди 30 години беше подписан заключителният акт от Хелзинки

Подготовката за конференцията в Хелзинки продължи близо две години, а онова, което беше изработено и подписано на 1 август 1975 година често пъти политическите наблюдатели характеризират като връхна точка в процена на разведряване, започнал през 70-те години. Там за пръв път беше формулиран принципа за мирното съвместно съжителство между двата вражески идеологически блока. От Западна страна беше призната ненакърнимостта на границите в следвоенна Европа, а оттам и правото на Съветския Съюз да упражнява своя кнотрол и влияние върху държавите от Източна Европа. От друга страна обаче в заключителният документ намериха място западните стойности и разбирания за човешки права и свободи. Тогавашният американски президент Джералд Форд заяви:

Форд:

“Историческата оценка за тази конференция ще почива не върху това, което ние казваме днес, а върху онова, което ще направим утре и то, не на базата на голословните обещания, а на обещанията ,които ще изпълним”.

Обещанията, за които говори Форд, всъщонсот се съдържаха в така наречената “трета кошница” – онази част от заключителния акт, посветен на човешките права. Тя именно впоследствие се оказа изключително важна. Разминаването между реалност и гарантираните на хартия права – стимулира създаването на множество източноевропейски правозащитни организации и движения. Съветският Съюз очевидно не беше съобразил, че опозицията в страните на Източна Европа вече ще може да се позовава на международното право, по отношение на отварянето на границите, както и свободното изповядване на религии, свободата на печата и събранията. Така заключителният акт от Хелзинки се превърна в основа за работата на множество дисиденти в тогавашните социалистически страни на Източна Европа. През май 1976 година руският физик и правозащитник Юрий Орлов например обяви, че създава група за граждански права, която да иска изпълнението на споразумението от Хелзинки. Същото се отнася и до Харта 77 – с която чешкият дисидент и по-късен президент Вацлав Хавел – се позоваваше на заключителния акт от Хелзинки.

След края на Студената война , интересно значение придоби въпроса, какво да е бъдещото място и роля на ОССЕ, както тя беше преимуневана през 1994 година. Стана ясно, че и след края на конфликта между Изтока и Запада, държавите между Ванкувър и Владивосток все още имат прекалено различни интереси, за да членуват в една съвместна организация за сигурност. Междувремменно ОССЕ обединява 55 държави, включително всичките републики,произлезли от разпадането на Съветския Съюз и бивша Югославия. В по- ново време ОССЕ доказа правото си на съществуване по време на конфликтите на Балканите и в някои от републиките на ОНД – най-вече там, където има да се контролират споразумения между враждуващи страни, както и провеждането и наблюдаването на избори.