Предстои първата сесия на новия европейски парламент
16 юли 2004Средно всеки седми член на европейския парламент спада към критично настроена или направо враждебна към Европа партия. Около 80 от тези депутати ще се обединят във фракцията Европа на различията. Нейният ръководител, дългогодишният датски евродепутат Петер Бонде тържествува. Във всеки случай на този клуб му липсват общи цели. Лидерът на полските селяни Анджей Лепер ще поиска вероятно да изтръгне колкото се може повече за сънародниците си и да преговаря отново по влизането в ЕС. Той счита мястото си в Стразбург като трамплин към президентския пост във Варшава. Робърт Килрой-Силк от британската независима партия иска дори напълно да се откаже от парламентарна дейност:
”Аз не съм избран да седя тук в комисии и да ги правя по ефективни. Аз не съм избран да подобряват имиджа на европейския парламент. Аз съм избран да помогна на Великобритания сама да се управлява. ”
Партията на Килрой-Силк на последните избори учетвори броя на представителите си. Някогашният телевизионен модератор Килрой-Силк и неговите хора искат да се борят срещу манията за прахосничество в ЕС. Найджел Пол Фарадж ще се бори срещу институциите:
”Ние ще направим всичко възможно с парите, които получаваме тук в рамките на правилата да работим за нашия курс – Великобритания да напусне съюза.”
Напускането на ЕС обаче е цел само за малко партии. Да гледа в ръцете обикновените политици иска и Ханс-Петер Мартин, който като школуван журналист и депутат от Австрия вече осъди в медиите злоупотребите с командировъчните от страна на неговите колеги.
Изненадващо той беше преизбран и със своя избирателен списък дори спечели две места в парламента. Ханс-Петер Мартин иска да продължи да дълбае в същата насока:
”Става дума за самоочистването на парламента. Ние трябва да можем да гледаме хората в очите за това, което правим тук.”
Председателят на установената либерална фракция Греъм Уатсън гледа спокойно на действията на критикуващите обединението на Европа. Той се шегува, че такива хора затъват веднага в ежедневието в Брюксел и проявяват тенденцията изобщо да не участват в заседанията.