Президентът на Афганистан Хамид Карзай ще трябва да се споразумее с муджахединските лидери преди изборите през октомври

На два пъти вече президентските и парламентарните избори в Афганистан се отлагаха. От седмица насам поне е определена дата за изборите. Афганистанците ще гласуват за държавен глава на 9-ти октомври. Много по-трудните за подготвяне парламентарни избори обаче бяха отложени за пролетта на следващата година. Президентските избори на 9-ти октомври остават, защото на крата е заложено не само доверието в отговарящите за изборите Обединени нации, а и защото американският президент Буш би искал да демонстрира някакъв нов успех край Хиндукуш, преди сам да се отправи на изборите в САЩ.

Хамид Карзай, шефът на временното правителство наистина бе легитимиран от две племенни събрания /Лоя Джирга/, ала свободни всеобщи избори биха придали на длъжността повече авторитет. Досега 6 милиона и 300 хиляди от общо десет милиона афганистански граждани с право на глас са се записали в избирателните списъци. С всеки изминал ден броят им нараства с по още 120 хиляди, 32 % от които – жени. В Централен Афганистан, из долините на Хиндукуш, населявани от хазарите, т.е. от шиитите с монголски произход, жените са даже повече от половината регистрирани избиратели.

Само на юг и югоизток, където живеят пущуните, организаторите на изборите от цял свят срещат сериозни затруднения при регистрирането на жени в избирателните регистри. Пущунвали – кодексът на честта на пущуните, забранява на ”наму”-тата т.е. на жените-домакини да се явяват на обществени места. Ето защо жените-организаторки трябва да посещават жените по къщите им, където да ги убеждават да се регистрират. Неотдавна сунитските кадии на юг по молба от Кабул обявиха във фатва гласуването от страна на жените за свещен дълг. Решението им обаче не бе посрещнато с ентусиазъм от повечето пущуни. Очевидно паштунвали е по-стар и по-жилав от учението на пророка.

В пущунските провинции Халманд, Нимруз и Забул в южните афганистански планини отново се събират талибани и хора на Ал Кайда. През планините се прокрадват афганистанските фанатици от пакистанска територия. Та нападат американски бази, афганистански полицейски участъци, колят набедени в колаборационизъм с окупаторите-неверници свои сънародници и тормозят пътници, необлечени по ислямски или с бръснати бради. По подобен начин безчинстват и членовете на Ислямската партия на Гулбудин Хекматияр. Най-изтъкнатият и страховит някога муджахедински предводител има дори привърженици северно от Хиндукуш. Избиването на 11 китайски работници недалеч от Кундуз, където има разположен германски контингент, се приписва на Ислямската партия. Дали Хекматияр си сътрудничи с талибаните и ал Кайда, не е ясно, ала и трите групировки понастоящем преследват една и съща цел – всявайки страх и ужас да внушат на населението да не участва в изборите. Неотдавна талибаните избиха 16 пътници в провинция Забул, след като намерили у тях карти за регистриране на изборите.

Междувременно в Кабул предизборната борба вече започна. Двайсет души, сред които и една жена, се кандидатират за най-висшата държавна длъжност. Ала почти всички те са напълно неизвестни сред населението. Единственият именит съперник на Карзай е Мохамад Мохацек от хазарите и от името на шиитската партия Уахдат /Единство/, чиито бастион е централно-афганистанският град Бамиян. Шиитският ходжа с висшия религиозен ранг ”хжоджатолислям” може да очаква много гласове от своя етнос – хазарите – но това няма да е достатъчно.

Карзай, светският пущун от рода Попалзай е на път да се превърне в първия свободно избран президент в историята на Афганистан. Ловкият аристократ с усет за политическите козни съумя да остане на власт без да има свои собствени войски, а това е постижение в страна като Афганистан. Разбира се, съмнително е, дали това би му се удало без американска помощ. Завършилият политология Карзай се опитва да действа по два пътя. На Запад и пред западния печат той неуморно обявява война на провинциалните феодали. Само преди няколко дни той заяви пред в. ”Ню Йорк Таймс”, че господството на местните коменданти е по-опасно за мира в Афганистан от тероризма на талибаните. У дома обаче Карзай се стреми към разбирателство с местните феодали, тъй като няма друг избор. Националната армия чиито главнокомандващ е като президент, е все още недоразвита. Американските му приятели са все още повече заинтересовани от войната срещу талибаните и Ал Кайда и те не изпитват желание да влизат в разпра с местните князе. Следователно Карзай се нуждае от подкрепата на считаните от нега самия за толкова опасни хора. Неотдавна той покани тези местни величия в резиденцията си. Отзуваха се могъщи местни владетели като Исмаил Хан от Херат или Абдулрашид Достум и съперникът му Мохамад ата от Мазар и Шариф. Представени бяха и "панджирите", например в лицето на министъра на отбраната Мохамад Фахим. Лидерите на муджахедините, сътрудничили по-рано със "Северния алианс" обещаха на Карзай подкрепата си. За сметка на това те получиха от него обещанието, че някой от "джихадите", както се наричат някогашните мъже на свещената война срещу съветската окупация ще стане заместник на президента, а втори такъв -–председател на бъдещия парламент. Милиционерите-муджахедини ще бъдат приети в националната армия или полицията.