През България с кола

Първата изненада поднася столицата София - много от по-старите сгради са грижливо реставрирани, подлезите са по-чисти, отколкото в Германия, цените в дизайнерските бутици са дори по-високи. И ако игнорираш предразсъдъка, съгласно който си казваш - за източна държава изглежда наистина добре, можеш да отвориш очи за уникалните съкровища на София - римските мозайки, 500-годишната джамия, синагогата, храм-паметника "Александър Невски", чиито великолепни фрески те карат да онемееш.

България е била винаги между два свята

В продължение на векове тук са се срещали Западът и Ориентът, днес страната е някъде между европейската еуфория, открояваща се в многобройните развяти сини знамена със звезди, и посткомунистическата разруха. За която показателни са не само панелните блокове, но колкото и парадоксално да е - и безбройните луксозни джипове, които профучават със 180 км/час. Единственият отговор, който дават българите на въпроса откъде са взели сънародниците им парите за тези скъпи возила, е "корупция".

Истинската България може да се види само като се поеме от планините около София към Черноморското крайбрежие - предимно по шосета, аутобаните са рядкост. И по пътя трябва да се внимава не само за препускащите новобогаташи, но и за каруците с магарета или коне, в които често се возят цели ромски семейства - най-бедните в бедна България.

Как преживяват те, може да се види съвсем отчетливо във Варна - в циганското гето, както го наричат българите без излишна политическа коректност. Схлупени къщурки, босоноги дечица, бездомни кучета. Направо да не повярваш, че само на няколко километра са бляскавите хотели на Златните пясъци, в които през лятото туристи от цял свят се радват на слънцето и се напиват на не особено висока цена. Още по-безутешна гледка от празните Златни пясъци извън сезона се открива по южното крайбрежие - цели вериги недостроени хотели, които често имат едно единствено предназначение - прането на пари.

Сякаш времето е спряло

От гледна точка на актуалните проблеми почти може да се забрави това, че страната има богата, почти 8000-годишна история. В близкото минало България откри наново гордостта от собственото си културно многообразие - с право, на нейна територия има девет от обектите на Юнеско - част от световното културно наследство. Един от най-впечатляващите е тракийската гробница в Казанлък, на 2 400 години.

По пътя към последния етап - Рила, пейзажът напомня прериите на Северна Америка. Но планините са близо, а с тях - спокойствието и уединението. В края на една от долините е Рилският манастир, който днес е туристическа атракция. Няма и два часа път от София, а изглежда като че ли е от друг свят, в зрелищните пазви на планината, с дебелите си стени и изписаната църквичка. Който посети манастира рано сутринта, действително се изпълва с чувството, че времето е спряло. Ако преминаващият през двора монах не носеше пилотски тъмни очила и не говореше по GSM. Но и той пасва някак много добре в тази страна между световете и времената.