Прекалено ли пестят германците?

Строго погледнато, германските политици и отговорните кадри в икономиката от години нарушават един закон, а именно - Закона за насърчаване на стабилността и ръста в икономиката, наричан накратко "Закон за стабилността". В него се говори за това, че държавата трябва да се стреми към постигането на общоикономическо равновесие, разбирай: да има стабилни цени, пълна заетост, постоянен и умерен ръст, както и баланс във външната търговия.

Точно във външната търговия обаче няма баланс, даже обратното. Заради излишъците в нея Германия е критикувана от международни институции, като МВФ и ЕК. Неслучайно от 2014 г. Германия е наблюдавана посредством специален механизъм за контрол. Дебатът напоследък се разгоря с нова сила, особено след острата критика на американския президент Доналд Тръмп и по-умерените, но все пак критични забележки от страна на френския президент Еманюел Макрон.

Заплахата за въвеждане на американски наказателни мита за германските стоки, и най-вече за германските атомобили, застрашава един от успешните фактори в германската икономика. Това, както изглежда, е достатъчен повод за банковата група KfW да анализира дали търговският излишък е проблем за Германия.

Нечестно и вредно?

В момента Германия има 261 милиарда евро излишък във външната търговия - най-високия в света. Той представлява 8,3 процента от БВП на страната, а ЕК позволява най-много 6 процента от БВП. Така Германия вече 6 години последователно (още от 2011) нарушава това правило на Комисията. Също и Доналд Тръмп се нареди сред по-известните критици на германския излишък: той го определи като "нечестен и вреден" за Америка. Разбира се, неговата критика изхожда от меркантилната му представа за това, че всяка страна, която постига търговски излишък, всъщност забогатява за сметка на другите.

Логиката на ЕК и МВФ е друга: техните препоръки се основават на загрижеността, че всеки несъразмерно висок търговски излишък може да е вреден и за самата страна, която го постига.

Търговският баланс не е всичко

За да разберем какво съдържат тези критики, трябва да разделим понятията "търговски баланс" и "текущ (платежен) баланс". Защото външната търговия, т.е. вносът и износът представляват само част от текущата сметка, която включва например и трансграничните услуги като харчените от германските туристи пари в чужбина, трансграничните парични потоци от доходи, печалби, участия, инвестиции и т.н. Затова не е много ясно каква роля играе излишъкът в текущата сметка. Експертите обаче са единодушни, че търговският излишък се дължи не само на търсените германски стоки по света, а и на пестеливостта на германците. Както и на синдикатите, които не се борят активно за повишаване на заплатите. А това пък е спирачка пред вътрешното търсене на местни и вносни стоки, твърдят експертите.

Други пък припомнят, че германската икономика инвестира прекалено малко - тя предпочита да си остане на ликвидни позиции или да прехвърля капитали в чужбина. Така държавата не получава кой знае какво от излишъка, за да може да строи например пътища, училища или да инвестира в по-бърз интернет. А едно време това не беше точно така. В началото на 1990-те години, когато имаше нужда източните германски провинции да догонят западните, Германия дори беше се превърнала временно в нетен вносител на капитали. Но щом тази потребност престана да съществува, "държавата и бизнесът станаха нетни спестители", пишат в оценката си икономистите от KfW.

Като цяло търговският излишък на Германия отразява с колко германската пестеливост надвишава - сравнително ниските - вътрешни инвестиции, разясняват експертите от банката. Казано по друг начин: Германия изразходва значителна част от приходите си в икономиката за разширяване на авоарите си в чужбина, вместо да ги инвестира в страната, т.е. да ги използва като реален капитал вътре в страната. В същото време Германия се нуждае спешно от инвестиции в модерна и ефективна производствена база, за да може да противодейства на негативните демографски процеси и да осигури своето материално благосъстояние. Затова самата Германия има интерес да намали своя излишък - "чрез увеличаване на вътрешните инвестиции и вноса, а не чрез вредното за растежа свиване на износа", гласи заключението на експертите от KfW.