Премиерът също има право на лош секс
20 октомври 2010
На 12 май 1994 умира Джон Смит, тогавашният председател на Лейбъристката партия. Един добър ден за Блеър, защото му открива пътя към върха. Но както научаваме сега, също и затова, защото през онази нощ жена му Чери била особено нежна с него: "Тя ме взе в обятията си и ми каза всичко, което исках да чуя. През онази нощ аз имах нужда от любовта, която Чери ми даде. Аз я погълнах най-егоистично, за да се сдобия със сила. Бях животно, което следваше своя инстинкт."
"Като чифт гигантски тестиси..."
Това е пасажът, който донесе номинацията на Блеър за наградата "Лош секс в литературата" и много верния коментар на сегашния премиер Камерън: "Един от уроците, който научаваме от мемоарите на Блеър, е, че политиците трябва да си затварят устата, когато става дума за животинските им инстинкти."
Учреденото от списание Literary Review "отличие" се присъжда от 1993 насам за най-грубото и лишено от вкус описание на сексуални практики в едно литературно произведение. Миналата година наградата отнесе Джонатан Лител с романа си "Доброжелателните", изобилстващ с описания като това например: "Свърших неочаквано, сякаш нещо ме блъсна и изпразни главата ми, като лъжица, която изстъргва вътрешността на рохко яйце."
Сега обаче за пръв път е номинирана една книга, която не спада към жанра на художествената литература. Според заместник-главния редактор на Literary Review Том Флеминг това е нещо безпрецедентно: "Блеър е първопроходец във всяко отношение."
Другите кандидати за наградата "Лош секс в литературата" тази година са все известни писатели като Йън Макюън ("Солар"), Джонатан Франзен ("Свобода") или Мартин Еймис ("Бременната вдовица"), който се класира със следното изречение: "Кийт си представяше бутовете й като чифт гигантски тестиси, не овални, а идеално кръгли."
"И започнахме да се чукаме..."
Носители на наградата през годините са били такива големи автори като Джон Ъпдайк (отличен за цялостното си творчество), Норман Мейлър или Том Уулф. Което все пак показва, че в англоезичната литература цари неспирно чукане.
В Германия подобна награда е безпредметна, тъй като би било извънредно трудно да се намерят дори няколко книги с лош секс (да не говорим за добър). Отсъдете сами. Каква награда заслужава например изречението, на което се натъкваме в романа "Степен огън" на Саша Лобос Плайтен: "И започнахме да се чукаме"...