Престъпление без наказание

Трудно може да има по-заплетен случай, по който отдавна всичко да е така ясно, и същевременно нищо да не е ясно. 30 години след извършването на престъплението все още нищо не може да бъде доказано въпреки многобройните факти, които ясно подреждат пъзъла на събитията. И вероятно истината отдавна щеше да е видяла бял свят, а душата на покойника – намерила покой, ако нова и демократична България, израснала върху основите на старата комунистическа държава, беше сметнала за свой дълг да съдейства за разкриването на това чудовищно престъпление.

България пречи на решаването на ребуса

Всички демократични управления на България без изключение се оказаха или неспособни да се справят със задачата или умишлено пречеха на решаването на ребуса. Нещо повече - след 89-та година в България беше организирана мащабна кампания за потулване на истината за убийството на Георги Марков – ту ключови документи бяха унищожавани, ту важни фигури от етажите на архивите в София умираха доста мистериозно и повече от подозрително, да не говорим за стената от безразличие и престъпно нехайство на държавата, в която се разбиваха всички опити на Скотланд Ярд да се напредне по случая "Марков".

Неотдавна бяха публикувани архивни документи, които показват недвусмислено, че убийството на Георги Марков е било поръчано от бившите комунистически тайни служби. Впрочем, и това не е нищо ново – още през 2006 година бившият шеф на следствието Богдан Карайотов призна пред Канал 5 на Би-Би-Си, че в архива на бившето Първо главно управление са открити документи, според които

Марков е трябвало да бъде “неутрализиран”

На езика на службите това означава категорично неговото физическо ликвидиране. Междувременно се появиха и неоспорими доказателства, че Марков е бил най-големият враг на режима, а бившият генерал от КГБ Олег Калугин дори си спомни, че покушението е било поръчано директно от Тодор Живков.

При толкова много индикации, вкл. за физическия извършител на убийството, вербуван от българските тайни служби датчанин от италиански произход, не би трябвало да сме много далеч от разплитането на кълбото. Затова е повече от правилно решението на българските власти да продължи разследването и след изтичането на 30-годишната давност по случая. Обратното би било още едно косвено потвърждение за вината на българската държава и пагубно за интересите и на българските и на европейските граждани.