Приказно

“Живели едно време ...“ Така започва всяка уважаваща себе си приказка. Или по-точно така започваше, когато ние бяхме деца и си нямахме ни най-малка представа от плазми и елсиди-та, от блурей и дивиди-та, от уоркрафт и трайбълуорс, от имейли и туитър. Но това е друга тема.

Крадливите господари

Нашата приказка е малко нестандартна. Едно време всички си имаха щастлив край: “... вдигнали сватба и доживели до дълбоки старини”, или поне “... три дена яли, пили и се веселили”. Тази приказка тук не е такава. Тя е за един цар, който след дълго отсъствие се върнал в царството си и обещал на своите поданици, че скоро животът им ще потече по мед и масло. След това се оттеглил в двореца си, откъдето ръководил всички важни държавни дела.

Помагали му цяла свита от царедворци, пълководци и съветници, велик везир си имал дори. И макар че бил мъдър, царят вземал под внимание съветите им и често дори ги следвал. Така един ден той решил да направи от царството си център на всички съседни царства. Забравихме да кажем, че в царството му имало голяма работилница за светлина, която правела така, че на поданиците му винаги да им е светло и топло.

Тогава се съюзил с друг един по-могъщ цар, който му обещал да построи още една такава работилница, по-голяма и по-модерна от първата. И казал на народа си, че скоро ще потекат и медът, и маслото. И те потекли, но не при народа, който много се ядосал от този факт и още на следващия референдум гласувал за свалянето на царя. Така на власт дошъл друг цар, а старият (заедно с великия си везир) започнали да съветват новия владетел на царството.

Сладкодумният левент юнак

Тримата обаче се оказали още по-крадливи от предишните господари, и скоро били сменени от нов цар. Той бил с по-прости обноски и по-грубоват, но истински левент юнак. Физически бил много здрав, а най-ценното му качество била неговата сладкодумност. Знаел какво, кога и как да казва на народа си, а той го смятал за един от тях, и много, ама много си го харесвал.

Но най-много се радвал народът щом виждал как новият им господар се хвърля да преследва крадците-царедворци - предишни и настоящи. Които така били опразнили държавната хазна, че вече нямало пари за нова работилница. И на новия владетел не му останал друг избор, освен да обяви, че се отказва от нея.

Дали това се е харесало на народа, мили деца, ще разберете в следващия епизод на тази приказка без край. В която винаги накрая все ще се намерят такива, които "... яли, пили и се веселили". Без народа. Уви...