Приятелите и враговете на Меркел

Ако изобщо може да се говори за политически приятел на Меркел, това е Еманюел Макрон. И той, също като канцлерката, държи да се намери европейско решение за бежанците, защото се опасява за целостта на ЕС. Германският ХСС обаче смята, че в замяна на подкрепата си за Меркел, Макрон е получил някакви финансови обещания.

Новият испански премиер Педро Санчес вече предприе действие, с което косвено подкрепи Ангела Меркел: Той допусна кораби с африкански бежанци да акостират в Испания. Преди това Италия им бе отказала достъп до своите пристанища. Подобни прояви на хуманност в момента са редки. В същото време премиерът-социалист ясно заяви, че страната му се нуждае от допълнителна помощ за справяне с миграцията.

За търговска нация като Холандия е много важно вътрешните граници в ЕС да са отворени. По този въпрос премиерът Марк Рюте е на едно и също мнение с Меркел. От друга страна нагласите на холандците спрямо бежанците междувременно станаха доста по-враждебни. Рюте не иска да допуска в Европа мигранти, които нямат шансове за убежище. С тази двойна стратегия той би могъл да играе ролята на посредник.

Тях ги делят светове – особено в идеологическо отношение. Въпреки това левичарят Алексис Ципрас пледира за по-голяма европейска солидарност при овладяването на миграцията и лично подкрепя християндемократката Меркел. Навярно Ципрас се надява на допълнителни отстъпки от страна на Германия по въпроса за гръцките дългове.

Датчанинът Ларс Льоке Расмусен застъпва радикални позиции по отношение на миграцията. Едва ли има друго европейско правителство, което да води по-рестриктивна политика по отношение даването на убежище. Расмусен беше сред първите политици, които лансираха идеята за бежански центрове извън ЕС. Той е и против разпределянето на бежанците на квотен принцип.

Австрийският канцлер Себастиан Курц се държи любезно с Меркел, но изобщо не крие, че категорично отхвърля нейната либерална бежанска политика. Затова пък Курц отлично се разбира с вътрешнополитическите противници на канцлерката – с министъра на здравеопазването Йенс Шпан, с вътрешния министър Хорст Зеехофер и с баварския министър-председател Маркус Зьодер.

Безпартийният италиански премиер Джузепе Конте поставя Меркел пред особено трудно изпитание. Той категорично отказва да приема обратно бежанци, които са били първоначално регистрирани в Италия. Конте е зависим от вътрешния министър Матео Салвини, който обяви, че Италия "не може да приеме нито един бежанец повече". С подобни изявления неговата „Северна лига“ печели все повече одобрение в Италия.

Никой друг не е критикувал политиката на Меркел за отворените граници по-остро от унгарския премиер Виктор Орбан. Според него, бежанската криза е проблем само на Меркел, но не и негов. Подобно на останалите правителствени ръководители от Вишеградската четворка, Орбан категорично отхвърля преразпределянето на бежанците в страните от ЕС.