Приятели по целесъобразност
13 декември 2010Нови разсекретени материали на ЦРУ и американските военни потвърждават, че след Втората световна война съюзнически офицери от разузнаването са защитавали бивши нацисти и военнопрестъпници, проявили склонност към сътрудничество и доказали своята полезност. Студената война несъмнено придава нови функции на американските разузнавателни служби, идват нови приоритети и нови противници.
"Уреждането на сметките с германците или германските симпатизанти на режима започва да изглежда не толкова наложително, а в някои случаи дори се оказва вредно", пише в доклада, публикуван на 10 декември от Националния архив на САЩ. Както признават авторите по-нататък "каузата за залавянето и наказването на военнопрестъпниците с времето губи част от значението си".
Издирването на престъпници - понякога вредно
Докладът е озаглавен "Сянката на Хитлер: нацистките военнопрестъпници, разузнаването на САЩ и Студената война". Той се базира на информация, която е била класифицирана до 2005 г. и разсекретена въз основа на Указа за разкриване на нацистките военнопрестъпления, едно усилие от страна на Вашингтон да бъде хвърлена по-критична светлина върху собствените тайни.
Докладът разглежда редица случаи с бивши членове на СС и Гестапо, избегнали правосъдието, благодарение на това, че САЩ или са толерирали техните бягства, или дори са ги подпомагали. Рудолф Милднер например бил първоначално арестуван във Виена в рамките на операция за издирване на нацисти, като евентуален ръководител на нелегална нацистка съпротивителна организация след Войната.
Властите на САЩ са знаели, че Милднер дълго време е бил член на Гестапо, но никога не са упражнили срещу него натиск да разкаже подробности за престъпленията на Гестапо срещу евреи или други групи сред населението. Затова пък от разпитите с него властите на САЩ останали с впечатлението, че той е "много надежден и склонен към сътрудничество". По-подробно вглеждане в миналото му обаче разкрива, че той е заповядал екзекуциите на между 500 и 600 полски граждани в лагера на смъртта Освиенцим.
Нови приоритети, нови врагове
Страни, сред които са Великобритания и Полша, са искали Милднер да бъде екстрадиран. Защо това не е станало, обяснява американският доклад: "Преследването и наказването на военнопрестъпниците не е било сред приоритетите на армията към края на 1946 г."
Смята се, че властите на САЩ са го закриляли от опасността да бъде екстрадиран и дори са улеснили по-късното му бягство в Латинска Америка, превърнала се в убежище за мнозина бивши нацистки военнопрестъпници, укриващи се от правосъдието.
Новите разсекретени материали хвърлят светлина и върху плановете на нацистка Германия за Средния Изток, където нацистките лидери установили връзка с главния мюфтия на Ерусалим Хаджи Амин ал Хюсеини. Хюсеини получавал значителна финансова и логистична подкрепа от нацистка Германия, с оглед той да бъде използван за установяване на контрол над Палестина, след като Германия победи Великобритания в региона.
Декласифицираното мълчание
Хюсеини и нацистите гледали на евреите като на общи врагове. Новите декласифицирани материали на ЦРУ и американската армия доказват, че съюзниците са имали достатъчно сведения за дейността на Хюсеини по време на войната, достатъчни за да го смятат за военнопрестъпник, без обаче да предприемат нещо срещу него.
По-рано т.г. Германия декласифицира материали на ЩАЗИ, от които станаха известни подробности как западно-германските тайни служби са ползвали услугите на бивши нацисти и военнопрестъпници. Създадената след войната западно-германска секретна служба е възникнала именно с решаващата помощ на западните съюзници.
Автор: А. Илмер, В. Шопов / Редактор: Б. Узунова