Проблемите на православната църква

Това е първият Всеправославен събор от 1200 години насам: става дума за срещата на гръцкия остров Крит, която започна в неделя. Пет от четиринайсетте автокефални православни църкви обаче отказаха участието си - сред тях е и БПЦ. Защо този събор е на косъм от провала? По темата Ви предлагаме интервю с германския експерт по източно православие Томас Бремер, който е завършил теология, славистика и класическа филология и от 1999 е преподавател в Икуменическия институт към Университета в Мюнстер.

Дойче Веле: Проф. Бремер, що за църква е Православната църква?

Томас Бремер: Православната църква се състои от 14 автокефални църкви. Всяка една от тях отговаря за определен район и сама управлява в него. Всички обаче се смятат за част от православието.

Дойче Веле: Вселенският патриарх Вартоломей е смятан за "водещия" сред главите на православните църкви. Защо между него и руския патриарх постоянно има напрежение?

Томас Бремер: Това се обяснява с факта, че в Константинопол е възникнала първата православна църква, но днес Цариградската патриаршия е по-скоро една малка църква. В Истанбул, където е седалището ѝ, тя може да се похвали с едва няколко хиляди вярващи. Към нея се числят и отделни църковни общности на територията на Гърция и на гръцките острови. Освен това Цариградската патриаршия претендира за юрисдикцията и върху православните вярващи в неправославните територии. Това означава, че например живеещите в САЩ или Германия православни християни се водят към Цариградската патриаршия. В същото време Руската патриаршия е най-голямата от всички православни църкви - със 180 милиона вярващи в Русия, Беларус, Украйна и още няколко други държави. Между двете патриаршии в Москва и Истанбул съществуват вътрешни търкания, но зад всичко това стои въпросът за ръководната роля на една от двете патриаршии.

Дойче Веле: Това е първият Всеправославен събор от повече от 1200 години. Събитието се подготвя цели 55 години, а от 2 години знаем, че то ще се проведе през 2016. Накрая се стигна до този бойкот. Как си обяснявате всичко това?

Томас Бремер: Имаше индикации, че не всичко ще върви гладко. Първа отказа участието си Българската патриаршия - преди две седмици. Това беше много изненадващо, тъй като подготовката за събора през последните две години вървеше много добре: всички документи бяха одобрени лично от патриарха на съответната църква или от епископи с делегирани за това права. Всички бяха детайлно запознати с програмата на срещата. Затова и беше много странно, когато българите изведнъж решиха, че съборът трябва да бъде отложен, защото подготовката не вървяла добре. Останахме с усещането, че някои хора не са си давали сметка в какво точно се впускат. И сега, когато датата за събора наближи, те са решили, че всъщност искат нещо друго.

Дойче Веле: България, Грузия, Сърбия, Антиохия и Русия настояват за отлагане на събора. Какво е предвидено да се обсъжда на тази среща?

Томас Бремер: Става въпрос за шест текста: за общото послание на православната църква в днешния свят; за отношението към останалите християнски църкви; за свещените пости; за брака; за автономното управление и за диаспората, т.е. за православието в неправославните райони по света. Всичко на всичко тези шест текста останаха накрая от дългия списък с предложения. И по всичките шест имаше постигнато съгласие и бяха изработени проекти за заключителни текстове.

Дойче Веле: Какво предвижда процедурата?

Томас Бремер: По време на събора трябваше да се обсъждат само тези шест текста. В неговия дневен ред изрично е записано, че други теми не могат да бъдат предлагани. Процедурата предвиждаше въпросните 6 текста да бъдат приети, отхвърлени или да бъдат все пак одобрени, след като бъдат преработени. Освен това приемането им трябва да бъде с пълно единодушие, т.е. всяка отделна страна има право на вето. Ето, че петте горепосочени църкви се изплашиха и настояват за отлагане на срещата. Лично аз не знам какво постигат с това.

Дойче Веле: И все пак какво развитие очаквате?

Томас Бремер: Православни вярващи има също и в западните общества. В САЩ например много теолози се изказват доста критично относно Всеправославния събор. Те твърдят, че в днешния съвременен свят се нуждаем от съвсем други отговори. Страхувам се, че православната църква трудно ще ни убеди в своето единство. И второ: тя рискува да загуби връзката с модерния свят и хората, които живеят в модерността - както на Запад така и в православните страни в Източна Европа, Русия, Сърбия и Грузия.