Проблемът със звездичката

В сближението си с ЕС никоя друга страна не е извървяла по-дълъг път от Сърбия. На фона на близкото минало на страната, на войните през 90-те години, присъединителният критерий за добросъседски отношения на един кандидат за членство в ЕС с пограничните му страни придобива особено значение в случая с Белград. Това важи най-вече за отношенията на Сърбия с бившата й провинция Косово. Така наречените технически, в действителност обаче стопроцентово политически преговори между Белград и Прищина, под егидата на ЕС, донесоха напоследък някои успехи на хартия.

Внимание, име със звездичка!

Най-важният досега е възможността Косово, с одобрението на Белград, да се изявява самостоятелно на международния паркет, а не да стои под формалното опекунство на ООН. Сега Косово може да подписва договори и споразумения от собствено име. Това стана възможно, защото косоварското ръководство се съгласи да се представя официално под името "Косово*". Звездичката символизира несъгласието на Сърбия и пет страни-членки на ЕС да признаят независимостта на бившата сръбска област.

Тази звездичка обаче може да се чете и като предупреждение: Внимание, Кипър! ЕС трябва да внимава да не си навлече още един неразрешен конфликт. Не е ясно дали съгласуваните между Белград и Прищина, също със съдействието на Брюксел, съвместни контроли по сръбско-косовската граница ще могат да се осъществят. Сърбите в Северно Косово вече няколко пъти демонстрираха със сила, че искат да бъдат част от Сърбия, но без да им мигне окото торпедират сключени от Белград споразумения, които не са по волята им.

Не е ясно също какво ще иска бъдещото правителство в Белград. Допитванията в навечерието на предстоящите през май парламентарни избори показват, че националистите са най-голямата сила. А одобрението за присъединяването на Сърбия към ЕС отново падна: от 73 процента през ноември 2009 (когато ЕС вдигна визовия режим за сърбите) на 50 процента днес. Хората не вярват, че е възможен скорошен прием на страната им. И с право, тъй като ЕС е зает със самия себе си.

Гърция развали работата на съседите си

Кризата в еврозоната придаде на възраженията срещу нови разширителни кръгове повече тежест, отколкото всички затруднения от изминалите години. Не само в Берлин се дискутира дали няма да е по-разумно потенциалните кандидати от Балканите (освен Сърбия това са Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово и Албания) да бъдат държани на разстояние с един вид привилегировано партньорство.

Атина развали работата на северните си балкански съседи. Ако след приема на Хърватия разширителният процес запъне дългосрочно или дори трайно, тогава границата между ЕС и Балканите (с изключение на България) ще се окаже в общи линии там, където още по времето на Османската империя минаваше разделителната линия между западния и източния свят. Желае ли ЕС това?

АГ, ФАЦ, ЗЦ, ДВ, ММ, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел