Политическите вълнения - в национален и международен мащаб - които разлюляват България, така наелектризираха обществения въздух, че вече дни наред през него не успява да си проправи път един много сериозен „антихуманен скандал“. Един подир друг уважавани членове на обществения съвет към Фонда за лечение на деца подават оставки, опитвайки се да насочат вниманието ни и вниманието на Министерството на здравеопазването към „необяснимите“ събития в работата на институцията. Говори се за протоколи, които са били отлагани дълго и извън всякакви законови срокове, за подменени гласувания и липса на комуникация с родителите на болните деца.
Малко факти
От април, когато във Фонда доста показно нахлуха прокуратурата и ГДБОП и задържаха предишния директор и неколцина служители, досега като че ли не се е появило смислено и категорично обяснение за основанията, предизвикали „екшъна“. А кой знае защо той напомняше и на една от обичайните „наказателни акции“, при които по най-нелогичен начин биват разтуряни успешни и работещи държавни структури - поради политически или икономически апетити. В случая обаче „територията, прегазена с ботуши“, е много деликатна и болезнена: населена със страдащи деца, отчаяно очакване и непредставимо сурова борба за живот. Чиновническият подход и грубите сметки не са убедителен аргумент, а други аргументи относно непрозрачната дейност на Фонда днес не са представени. Но дори да се обърнем към цифрите от 2015 година, ще се убедим, че те не са фрапиращи, особено ако вземем предвид факта, че са изразходвани за една изключително висока и човечна кауза: малко над 7 милиона лева за лечението на 414 деца, които по една или друга причина не могат да получат помощ в България.
Малко размисли
Всеки от нас, възрастен или дете, би могъл да бъде застигнат от изпитание или нещастие, което да го изпрати ако не във Фонда, то в една от българските болници, държавни, общински или частни - и даването на пръстов идентификатор да се окаже най-смешната му и невинна грижа, защото по-нататък му предстои да се сблъска с едно все по-нарастващо бездушие, неуважение към болката и откровена немилостивост. Убедена съм, че един ден и в България може да се въведе образцов административен ред в лечебните заведения и институциите, ангажирани със здравеопазването; да се сведат до минимум кражбите, корупцията, плащането на ръка и източването на средства от единствената засега здравна каса. Не знам обаче как ще се постигне очовечаването на хората от двете страни - лекари и пациенти, как ще се възстанови диалогът помежду им, за да се появи и доверието.
Не знам и защо с такова всеобщо настървение вече години наред се провежда толкова целенасочено деструктивна политика по отношение на българските лекари - в която, уви, и мнозина от тях самите вземат дейно участие, все едно дали на работните си места или на ръководните постове, които заемат.