Пробуждането на спящия великан

В условията на глобална финансова криза, разтърсила из основи най-вече Северна Америка и Европа, Бразилия изглежда като сигурен пристан за много чуждестранни инвеститори. До неотдавна най-голямата страна в Латинска Америка беше символ за висока задлъжнялост, хиперинфлация и икономическа разюзданост. Нещата обаче са в процес на промяна - фирми като Петробраз, Вале и Ембраер вече мерят ръст с най-големите световни концерни, в петата по големина страна в света живее и един от най-богатите хора на планетата - бразилецът от германски произход Айке Батиста. От спящ великан Бразилия се превърна в ухажвана икономическа сила, изстреляла 25 милиона свои граждани от мизерията към средната класа. Спечелените домакинства на Олимпийските игри и на Световното първенство по футбол също са вид признание за икономическата сила на страната.

Мразовитият повей, нахлуващ през Атлантика

Бразилия лавира през кризата доста по-успешно, отколкото много други страни. С умела намеса на правителството на бившия президент Лула да Силва и на Централната банка държавният кораб беше преведен невредим през бурята. Докато Вашингтон и европейските столици стенеха, от Бразилия пристигаха оптимистични новини.

Така напр. през 2010 година националната икономика постигна ръст от 7.5% на годишна база, а страната дори си позволи да предложи помощ на най-закъсалите европейски държави и на първо място на далечната роднина Португалия. Новата президентка Дилма Русеф дори се видя принудена да спира изкуствено ръста като превантивна мярка срещу възможно прегряване на бразилската икономика и оскъпяването на националната валута - реала. С настъпването на южноамериканското лято обаче Бразилия все повече започва да усеща мразовития повей, нахлуващ през Атлантика.

Заразата от Европа и САЩ

През третото тримесечие БВП на страната стагнира за пръв път от 3 години насам, като прогнозата за 2011 г. е за ръст от едва 3 процента. Вярно, че това е повече отколкото в държавите от ЕС, но все пак по-малко отколкото в страни като Китай или Индия от клуба на най-бързо развиващите се в момента. В същото време се забелязва и отслабване на потребителското опиянение сред бразилците, което е един от двигателите на възхода.

На световните пазари намаля търсенето на бразилска стомана или автомобили "Made in Brasil", а филиалите на големи международни компании срещат все по-големи трудности с кредитирането. Към това се прибавят все още високите лихви и сравнително високата годишна инфлация от 6 и половина процента. Други части от пъзела оформят нерешените структурни проблеми като бюрокрацията, корупцията, лошите пътища и остарелите летища. На този фон икономистите се опасяват, че Бразилия може да е прихванала "заразата" от Европа и САЩ.

Глобална имунна недостатъчност

Наскоро държавният глава Дилма Русеф конкретизира опасността с думите: "В глобализирания свят нито една страна няма имунитет срещу кризата". Боледуващата Европа е важен купувач на бразилските продукти - от портокаловия сок до самолетите за средни разстояния. Още по-болезнен може да се окаже спадащият интерес от страна на Китай, защото суровини като соя и желязна руда разчитат основно на пазарите в Азия.

Бразилия вече взима контрамерки: охлаждащата се икономика отново получава стимули. Основният лихвен процент бе намален до 11 на сто, понижени бяха данъците, реалът бе девалвиран в името на износа, а държавните разходи - завишени. Централната банка обмисля дали да не подпомогне фирмите с най-голямо кредитно бреме със средства от държавния резерв, надхвърлящ сумата от 350 милиарда долара. Доверието във вътрешния пазар остава непоклатимо. Според финансовия министър Гидо Мантега "положението е под контрол за разлика от други страни, където растежът намалява заради фундаменталната липса на пазари".

Решителната президентка Русеф в ролята на кормчия досега прави добро впечатление, вкл. на фона на дългата сянка на предшественика си Лула да Силва. През годината тя уволни седем корумпирани министри, държи повече от сладкодумния си предшественик на дисциплината и успява да поддържа пословичното самочувствие на бразилците. И като своя ментор Лула отхвърля отчаяните опити на Европа с екстремални икономии да се пребори с дълговата криза. Консервативните рецепти на МВФ се смятат в Латинска Америка за позорно провалили се. "По-малкият растеж създава повече криза, а кризата на свой ред създава по-малко растеж", проповядва "желязната" Дилма. Според нея 2011 г. е била тежка за Бразилия, страната обаче оставала стабилна, а 2012-та щяла да бъде по-успешна.