Протестите, които не доведоха доникъде

Равносметката на българските граждани от очакваното с големи надежди членство на страната им в Европейския съюз за съжаление е много печална. Доказателствата могат да се намерят в почти всичко, случило се в България през последните седем години, казва политологът Даниел Кадик, ръководител на софийското бюро на германската либерална фондация "Фридрих Науман".

"Виждам промените от 2007-ма насам, но те не са към добро. Погледнете например свободата на медиите: в годините на европейското си членство България се срина с 50 места надолу и сега заема незавидната 87-ма позиция в света. Подобни констатации могат да се направят по отношение на сигурността на собствеността и на характеристиките на бизнес климата, където не само няма напредък, а напротив - наблюдава се влошаване. Същото може да се каже и за притока на чужди инвестиции, и за независимостта и ефективността на съдебната система. Българите вече разглеждат Европейския съюз не като шанс за развитие на страната си, а като място за спасение", смята германският политолог.

Може да стане и по-лошо

Според Даниел Кадик 2013-та е започнала многообещаващо. "Бях приятно изненадан, че хората излязоха на улицата - първо срещу енергийните сметки, а след това с искания за смяна на системата. На българите явно им дойде до гуша от властта, опираща се на задкулисни сделки и пропита от влиянието на олигарси, владеещи бизнеса и медиите".

Протестиращите обаче се оказаха неспособни да формулират ясна алтернатива на сегашното управление - например чрез създаването на партия на протеста, която да се опита да промени системата. "Хората не желаят да се обвързват с политическите партии, защото смятат политиката за мръсна работа. Всички искат оставка на правителството и предсрочни избори, но подобно развитие само би докарало сходно разпределение на мандатите в Народното събрание. А може да стане и по-лошо, ако популисткото движение на Бареков "България без цензура" успее да влезе в парламента", прогнозира германският политолог.

Правителството не чува

"Правителството на БСП и ДПС нерядко взима не най-смислените решения за проблемите на страната и за правените назначения. Много се надявам ДПС да поеме инициативата за преодоляване на тежкия недъг на сегашното управление - липсата не само на адекватна, а на всякаква комуникация с гражданите, протестиращи и непротестиращи. Много ми се иска Лютви Местан да изпълни обещанията си в тази насока, защото диалогът, честността и прозрачността са политики на всяка партия, която членува в Либералния интернационал", препоръчва Даниел Кадик. Според него ако правителството и управляващите партии не тръгнат към диалог с протестиращите, протестите ще продължат до следващите общи избори, които най-вероятно ще са след изборите за Европейски парламент.

"Сегашното българско управление трябва да проумее, че се налага да чуе какво казват хората. И правителството ясно да изрече: "Да, страната има проблем!". Всички знаем за този проблем - прикритите връзки между политици, медии и бизнес и техните задкулисни "приятелски кръгове". Надявам се правителството да се вслуша в това, което казват хората, но засега то не го прави. Затова гражданите са по площадите и ще бъдат там до следващите избори", убеден е Даниел Кадик.

Накъде след първи януари?

Кадик не смята, че с отпадането на ограниченията за работа на българи и румънци от 1 януари догодина ще се стигне до голяма миграционна вълна към Германия - висококвалифицираните българи и сега работят в германски фирми. "Там, където има дефицит на технически и други кадри, знаещите и можещи българи ще бъдат добре дошли, Федералната република може само да има полза от тях“, твърди германският политолог. Според когото добри шансове на германския трудов пазар имат и българските граждани, чиято квалификация е в сферата на полагането на грижи за възрастни и болни хора.

По повод рязко нарасналият поток на български роми към Германия, Даниел Кадик казва, че това не го притеснява. "Проблемът с наплива на роми, разчитащи на социални помощи, не е в броя им, а в концентрацията към определени германски общини, чиито жители действително са разтревожени и с право. Ромският проблем обаче не е само проблем на България, но и на цяла Европа. Докато бе подготвян договорът за българското еврочленство всички в Брюксел, а и не само там, бяха добре информирани за ситуацията в България“, отбелязва Даниел Кадик от фондация " Фридрих Науман“.