Прошка за Бийтълс
14 април 2010
От месеци насам светът очаква папа Бенедикт да се изстъпи и да каже ясно на потърпевшите от сексуалните посегателства в католическата църква: "Съжалявам и моля за прошка за моята църква." Вместо това Ватиканът се занимава със замазването на други, още по-стари раздори.
Така се обяснява може би защо там не намират време за едно човешко послание към битите и изнасилените. Затова пък сега на първа страница на в. "Осерваторе Романо", официоза на Ватикана, се появи една статия, в която се дава опрощение на Бийтълс за антирелигиозните им изяви през 60-те години.
Галилей е почакал много по-дълго...
Вярно е, че навремето Джон Ленън провокирал католиците с изявлението си "Ние сме по-велики от Исус", а загадъчните послания, закодирани в психеделичните песни на групата били може би сатанически. "Но какво би била попмузиката без Бийтълс?", пита с много симпатия авторът на статията.
Опрощението за цялата група (на Джон Ленън му бе простено посмъртно още през 2008) идва четири десетилетия след събитията, довели до проклятието срещу музикантите; 29 години след убийството на Ленън и 9 години след смъртта на Джордж Харисън. Така да се каже със светкавично темпо. Защото на Ватикана му трябваха 376 години за реабилитацията на забранените през 1616 тези на Галилей; едва през 1992 папа Йоан Павел призна, че навремето църквата затворила очи пред науката.
Традиции vs. променливост
Институции, които мислят в контекста на векове, срещат сериозни проблеми в съвременния медиен свят. В момента Ватиканът изживява пиар-катастрофа, сходна с онази на британската кралица през 1997. Тогава цяла Англия очакваше от нея някакъв човешки жест пред паметта на току-що загиналата принцеса Даяна. Само че протоколът не предвиждаше такова нещо. Едва премиерът Блеър убеди Елизабет да се поклони пред ковчега на покойната.
Такава е трагиката на тези стари институции. От една страна църквата и монархията биват ценени тъкмо заради своето невъзмутимо отстояване на традициите, защото това ги откроява в нашето трескаво ежедневие с присъщата му променливост. От друга страна обаче от тях също се очаква да се нагодят към темпото на света. Това противоречие неизбежно поражда конфликти.