Псувни и насилие: обратен расизъм в училищния двор

Салахдин Саид е абитуриент, роден е в Берлин и сам нарича себе си германец, макар звученето на името му да сочи, че произходът на семейството явно е от другаде. Салахдин иска обаче да бъде възприеман като германец и вижда проблеми в изолацията на определени младежи в училище: "В училищния двор всяка вечер се среща една групичка младежи, които разговарят на турски за последния сериал, гледан по турската или арабската телевизия. Всички се смеят и веселят, а на онези, които не са допуснати в този кръг, бързо става ясно, че трябва да си търсят друга среда и приятели..."

"Щом ядеш свинско, значи си свиня!"

Аутсайдери стават следователно не само германците, а по принцип всички, които се стараят да постигат добри резултати в училище, да получават дипломи и да участват активно в учебния процес. Такива ученици ги очакват обидни закачки, блъскане и най-вече: изолация. Вилфрид Зайринг - бивш ръководител на Берлинската образователна служба е убеден, че по този начин мнозина мигранти подсилват самочувствието си:

"Те имат слаби познания по немски, не могат да се похвалят с добри оценки и знаят, че няма да успеят да завършат образованието си. А това означава също, че няма да получат възможност за добро професионално образование. Перспективите им за бъдещето - следователно - са много ограничени. Затова те се опитват да станат лидери по друг начин, преобръщайки надолу с главата всички йерархии. Обкновено създават и оглавяват младежки банди или групички, които изолират и притесняват останалите. Това е гонитба на германското малцинство в училищата с голям дял на ученици от други държави."

Подобна е ситуацията и в училищата на проблематичния берлински район Нойкьолн - най-гъсто населения столичен квартал с над 300 000 жители. Над 7 на сто от тези хора живеят от социални помощи, броят на чужденците е далеч над средностатистическия. 80 на сто от младежите са от мигрантски произход, най-вече турци и араби. Особено ясно проличава това в училищата, казва кметът на Нойкьолн Хайнц Бушковски:

"Тук имаме момичета, които още от детската градина ходят със забрадка. Момичета, които не посещават заниманията по плуване, не участват в часовете по физическо възпитание, защото не бива да се излага на показ тялото. Имаме часове по биология без онагледяване, защото това не е прието в исляма. Имаме мобинг в училищния двор през междучасията, когато редовно чуваме реплики като тази: Какво е това на сандвича ти? Свинско?! Щом ядеш свинско, значи си свиня."

Германците - нежелани у дома си

Мобингът в училище се превърна в скандална обществена тема, най-вече откакто германците се оказаха жертви. Учителката Михаела Гази потвърждава увеличаващата се агресия срещу германски ученици: "Най-често става дума за псувни, но нерядко и за насилие - предимно удряне и блъскане. Най-неприятното е, че човек постоянно усеща, че е отхвърлен и нежелан. Представете си какво означава да ходиш всеки ден на работа и предварително да ти е ясно, че си нежелан."

Оспорван въпрос е как точно да се отнася училището към децата с мигрантски произход. Дали да им се предлагат повече възможности за интеграция или пък повече специални часове, свързани с ислямската религия? Вилфрид Зайринг смята, че мигрантите трябва да бъдат по-тясно обвързани с училището:

"Именно поради тази причина стимулираме обучението на имами в Германия, които да водят уроци по ислямска религия на немски. Създаването на повече целодневни училища пък може да прибере тези деца от улиците, да им предложи занимания в сферата на личните им интереси и да им покаже, че е възможно и те да постигнат успех в тукашното общество. Всичко това във всеки случай ще улесни интеграцията."