"Пътят на Желязната завеса" свършва в България

Някогашният европейски кошмар може да се преобрази в нещо положително - в това вярва германският евродепутат Михаел Крамер. Европейският веломаршрут "Пътят на Желязната завеса" е именно негова идея. Крамер е убеден, че проектът може да подпомогне добросъседските отношения между България и Македония.

"Германците и повечето хора от Западна Европа знаят за Желязната завеса, но най-вече за Берлинската стена. Нашият веломаршрут "Пътят на Желязната завеса" всъщност представлява пътешествие през историята, политиката, природата и културата на Европа. Източната част на Македония е твърде изоставен и слабо развит регион. Когато в "Ню Йорк таймс" излезе статия за "Пътя на Желязната завеса", аз получих трийсетина имейли от американци, които се интересуваха от нашия проект специално по отношение на Струмица и Берово. Повечето от тези хора знаеха за Желязната завеса, но не бяха чували за този регион", казва за Дойче веле Михаел Крамер.

Крайната точка е в България

Проектът е изключително амбициозен и мащабен. Началната точка на "пътя" с обща дължина близо 7000 км е Баренцово море. Веломаршрутът преминава през 20 европейски държави и стига чак до Черно море. "България е много важна за този проект, тя е крайната точка", каза Крамер пред БНТ. За Дойче веле той обяснява, че кметовете на Берово и Струмица в Македония били много благодарни, защото освен всичко друго проектът създава възможност за привличане на туристи с интерес към историята и културата на региона.

Македония и България вече официално оповестиха интереса си към този проект, който беше подкрепен и с резолюции на Европейския парламент. Българските и македонските региони от двете страни на границата подписаха споразумение с цел да се насърчава, подпомага и рекламира идеята.

Михаел Крамер е убеден, че проектът "Пътят на Желязната завеса", чиято промоция в Македония ще се състои през септември, може да бъде много полезен за историческата памет. Той ще припомни мрачната история на разделението между двете съседни страни, но ще има и положителен икономически ефект. Особено за насърчаване на туризма от двете страни на българо-македонската граница. В тази връзка Крамер съобщава нещо любопитно: "Велотуристите харчат повече от тези, които пътуват с автомобил."

Проблемът с името

Михаел Крамер е един от евродепутатите, които най-последователно настояват за ускоряване на евроинтеграцията на Македония. В същото време, като добър приятел на Македония, той дава и критични съвети. Според него страната трябва да отделя повече внимание на правата на човека - и особено на такива малцинствени групи като хомосексуалните хора. Крамер смята, че неговият проект може да помогне и за подобряване на междусъседските отношения в този регион. А за спора за името с Гърция, който блокира евроатлантическата интеграция на Македония, той казва:

"Не знам как може да се реши този проблем. Знам обаче, че е необходимо да се реши. Ето например, голямата статуя на Александър не беше необходима, тя не улеснява намирането на решение."

На европейците спорът за името им изглежда смешен, казва Крамер. Но не е само това, допълва той: "Не мога да разбера позицията на Гърция. Ето, в Европа ние имаме и регион Люксембург, и държава Люксембург. Съществуват както френският Бретан, така и Великобритания. Според мен, ако непременно трябва да се прокара разлика между името на гръцкия регион Македония и държавата Македония, тогава Гърция просто може да нарече своя регион "Южна Македония"."

Автор: Т. Гламчевски, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел