Радини вълнения*

„Черкова пусна и народът занавлиза в училището, както е обичаят, да види годишните успехи на учениците. Прекрасни венци окичваха вратите, прозорците и катедрата; а образът на св. Кирила и Методия погледваше из великолепно кръжило от трендафили и росни цветя, и клончета от ела и чемшир. Скоро предните чинове се запълниха от ученичките, а всичкото останало място - от публиката, по предните хора от която стояха напред, а някои даже на столове“ - из „Под игото“

Молът пусна и народът занавлиза в училището, както е обичаят, да види годишните успехи на учениците. Гнусни графити се стичаха като храчки от вратите, прозорците и катедрата; от билборда пред гимназията погледваше из великолепно кръжило от трендафили и росни цветя голият задник на Азис. Скоро дворът се запълни от възбудени ученички, които подръпваха нагоре или надолу парцалчетата върху силиконовите си плънки. По предните хора миришеха на бъчва, а някои даже на ракия.

Г-жа Госпожина свенливо поглеждаше към потрепващите, покрити с камъни Сваровски кръстчета на абитуриентките, от очите и мишниците й потръгваха солени пътечки, а от пресъхналите й уста се въздигаше едно сляпо желание: „Господи, прости ми!“. Но кога г-жа Хаджипенчова смъкна яростно роклята на щерка си Луиза, съскайки й да се поразголи като хората, г-жа Госпожина отбележи отсъствието на Господа на туй място.

Запитването се отпочна с въпрос, който Мичо Бейзадето отправи към Лалка, перлено бледо, оскъдно облечено девойче, което живееше с безработната си майка и болната си баба си в далечний работнически квартал:

- Ти, ангелче, с кво дойде?

- Как с кво? - учудено рече Лалка - С ферари.

- Тъй, тъй - почеса дебелия си врат Мичо Бейзадето.

След изпита по автомобилен транспорт, се захвана питане по предмета облекло и обувки. То се водеше от Кириак Стефчов - отрицателен герой във всяко едно отношение, понеже на лицето му се изображава душевна сухост и жестокосърдие. Кириак Стефчов е антипод на положителния герой Бойчо Огнянов, който ни служи за пример, понеже не пие и не пуши.

- Я, Ангелинке, ти да ми кажеш де ти шиха фустанчето?

- В града на Асеня! - рече гордо момата.

В публиката настъпи велик душевен смут, който изведнъжка премина в гръмотевичен кикот. Стефчов погледна ледено Рада и избъбра:

- Повикайте друга ученичка.

Рада с глух глас произнесе друго име. А ученичката рече: моята е от Париж. С калеврите и аксесоарите ми излезе десет иляди. За след бала си нося джапанки от Токио, столицата на Брюксел. А прашките ми са лимитирана серия на Victoria's Secret. Речта тя свърши при тържествена тишина (тогава още не беше въведен обичаят на ръкопляскането).

- Туй да се ходи с гащи е голяма простия - отбележи друга абитуриентка и се строполи връз многострадалната земя.

- Аферим! - поклати глава г-н Стефчов.

Първа и втора ученичка, пък и други номера в мигом обкръжиха падналата си другарка и завикаха като в един глас:

- Едно… две… три… четири… пет... шест!...

Д-р Соколова са притече на помощ на пияното девойче преди да беше отброено до осем, но туй обкръжението го оцени като забавяне или по-скоро като неизпълнение на клетвата на Хипократа и яростно се нахвърли да скубе д-р Соколова. Публиката започна да ръкопляска. В майка България се задаваше една нова култура.

До залеза на светилото оставаше една копраля. Мощен турски кючек разтресе телата на младите българи и те се повлякоха към чакащите ги пред школото джипове, мерцедеси, беемвета, бентлита и други превози, нетърпеливо форсирани от бандите на чорбаджи Кириак Стефчов и Мичо Бейзадето. Часовникът на покрива помръдна рязко назад единствената си ръждива стрелка и камбаната му захвана да бие.

- …Седем… осем… девет… десет… единайсет… дванайсет!... У-аааааааааа!

* Текстът съдържа copy-paste, както и други продукти на продуктовото позициониране.